понеделник, 29 ноември 2010 г.

Соц. инженеринг

Някъде в средата на миналия век, с развитието на кибернетиката, на политолози и социолози им е хрумнало да използват постиженията на инженерените науки, за да описват и обясняват обществените взаимодействия. На теория, ако познаваш вътрешното състояние на една система и правилата, по които то се променя, чрез подходящи дразнители, можеш да предизвикаш реакция, която да доведе до желано от теб ново вътрешно състояние. Социалното инженерство е теория за управление на обществени процеси. С други думи - манипулиране на обществото чрез изкуствени дразнители.

Проектът АБВ е соц. инженеринг от най-долна проба. Първанов, като историк, научен сътрудник в Института по история на БКП, опитва да създава изкуствен дневен ред на обществото, в най-перверзните традиции на соц-а, когато вестниците ни заливаха с подробности за великите дела на още по-великите държавни и партийни ръководители по света и у нас, за да скрият изпразнения от смисъл обществен живот. Първанов залага на слабата сетивност към пропагандни манипулации. Кухият проект АБВ е изкуствен дразнител, който цели удължаване на публичния живот на, запътилия се към паноптикума на бившите Президенти, Първанов. Слуховете за готвен преврат срещу Борисов са реанимация на восъчна фигура. Шансовете за успех на Първанов зависият изцяло от адекватността на Борисов - адекватност, в която имаме всички основания да се съмняваме.

петък, 26 ноември 2010 г.

Времето е без пари

В България времето е без пари. Така е от как чакаме да му дойде времето. Чакаме, чакаме и туку убием осем часа (защо не и осем години) на някоя опашка, за да спестим осемдесет и девет стотинки от кило банани. Това си е чиста печалба от повече от единадесет стотинки на час! Комитата и Templar бъркат здравия резон на тази постъпка с оживели спомени от зрелия соц. Приликите са изцяло повърхностни. Днес банани има денонощно, а не ги носи само Дядо Мраз. Днес висенето на опашка не е, защото нямаш позната склададжийка, която да ти задели под щанда, а е опит да се придаде смисъл на безсмисленото съществуване. Убедена съм, че хората ще си спомнят висенето и боя вчера с години, защото този ден ще е единственият различен ден, в който са пропуснали три турски сериала и 3758-ми епизод на "Дързост и красота", за да направят нещо важно. Били са победители, били са победени - без значение - за един ден са били и когато внукът им се обади по Скайпито, ако въобще им се обажда още, ще има какво да му разкажат. И не ми разправяйте, че хората са толкова бедни, че не могат да си позволят да похарчат осемдесет и девет стотинки повече. Ако вчера някой беше отворил сергия за вестници край супермаркета, поне половината от висящите щяха да си купят, за да убият още по-добре времето. И ако някой беше минал и предложил работа за три лева на час, срещу които без опашка да купиш "скъпи" банани, колцина биха тръгнали?

Разкъсана е самата тъкан на общността ни. Няма кой да вдигне летвата и тя забравена се търкаля в калта. Посредствеността е естествено следствие от липсата на смисъл. Смисълът е в търсенето на смисъл.

петък, 19 ноември 2010 г.

Да пием по кафе?

Добро утро! Да пием по кафе? Отдавна не сме се виждали... Да излезем за минутка от неумолимото течение и да седнем на брега да поговорим? Както едно време, когато бяхме деца и дялкахме корабчета. И говорихме ли горовихме... Нищо, че от годините влачене по течението сме подгизнали и разнебитени. Нищо, че от блъскане в камъните на бързеите загубихме ориентация и опора. Нищо, нали още ни има...

Помниш ли мечтите ни? Помниш ли търсенето на смисъла и на пътя? Помниш ли копнежа да оставим нещо на света? Помниш ли колко искахме да се потопим в реката на времето и да обърнем нейния ход? Разбрахме ли кога ни повлече течението? След кой бързей вече не мислихме за посоката? Кога спряхме да търсим пътя? Изгубихме ли смисъла?

Мокра си! Нямаш сили да поговорим? Нищо, да помълчим. Ще те стопля... Не бързай да потънеш отново... Кафето също изстина. Само ние сме още тук.

сряда, 17 ноември 2010 г.

Глад за говорене

Ние сме си отличници, то се знае. От малки сме научени да мразим всякакви червени драсканици на прилежно изписаните ни сини страници. По този и по много други параграфи хич не понасяме всякакви вариации на тема "червени в червата, света вода ненапита от вън". Но да си кажа правата, днес не ми е проблемът с червените черва и с тяхната носталгия към тато им Живков. Бащицата ще си го обичат всичките му партийни синчета и внучета на активни и други борчета защото им правеше животеца прост, а те така обичат - да им е просто. Когато им стане сложно - почват да плачат за мама, пардон за тато.

Болката ми е за четворката, която за пореден месец НЦИОМ пише на Синята коалиция. Ама защо само толкова? Ние сме отличниците - можем много, много повече! Да оставим на страна спекулациите, че НЦИОМ не знае какви ги говори или че се е превърнала в PR агенция - не е сериозно.

Абсурдно е, но въпреки заливащата ни по всевъзможни канали сводка за политиката и всичко друго на правителството, има глад за говорене - смислено политическо говорене, ясни отговори на въпросите от национален интерес, смела визия за развитието на България. Надявам се скоро разговорът да започне. Бих се радвала, ако започне с отговори.

събота, 13 ноември 2010 г.

Вярното кученце на Путин

От днес българската овчарка ще лиже ръцете на Путин и ще върти опашка, щом й свирнат. Не че не сме го виждали - и Гоце, и Станишев притичваха само да им подвикнат от Москва и раболепно чакаха с часове Путин да благоволи да ги приеме. Дори на нашата Коледа!

Свидетели сме на подигравки с националното ни достойнство от години. Лошото е, че почти свикнахме с тях. Ако Бойко Борисов върви по стъпките на идола си Тодор Живков, скоро и той ще тичка до Москва, ще бие чело в земята и ще се моли да станем шестнадесета република или поне база за руски ядрени бомби, пардон - мощности. И всичко това докато Путин гордо се разхожда из Европа с вързана на каишка българска овчарка, която го гледа преданно в очите, дава послушно лапа и по команда ляга по гръб.


При други обстоятелства бих спряла до тук, с горчивина и омерзение от случащото се пред очите ни. Но не и днес! Повече не! Дядовците ни са прекроявали картата на Европа, за да я има България. Наш ред е да се борим за нея! Докато копоите нa Путин обучават горкото кученце, ние ще махнем паметника на Съветската армия от сърцето на София, а после - после ще погледнем Путин, Европа, САЩ и целия свят в очите и ще им покажем как българите защитават българските национални интереси.

сряда, 10 ноември 2010 г.

Отписаното поколение

По повод 21г. от промените днес по вестници и сайтовете се състезават да отписват моето поколение. Били сме поколението на двата терминала на летище София - "поколение дезертьори". Айде моля ви се! Нека поколението, което е било безгрешно, първо да хвърли камък. Но не пиша това, за да се ежа на някого или да изкарвам "нашето" по-добро от "вашето". Вярвам, че ако поколенията не си помогат, всяко ново е обречено да повтори грешките на предишното. Ако загубим паметта, ще ни завъртят на същата въртележка и след 20 години ще се чудим от къде ни е дошло.

Нашето поколение не е дезертирало, не го отписвайте! То просто още не е излязло на сцената. По странна ирония днес дори четирдесет годишните минават за младежи-старша възраст и ги третират като не съвсем пълноценни членове на общността. По време на безвремието, обхванало голяма част от последните двадесет години, трудно и бавно, но ние пораствахме. Времето все още е на тези, които заявиха собственост над него с категоричното "Времето е наше". Моето поколение още не е поискало своето време. Но и това ще стане. Дори е започнало да става!

събота, 6 ноември 2010 г.

Синята лавина!

Знаете ли какво е в заспалата дълбок зимен сън планина да се чуе дълбок тътен, идващ от самите и недра? Нервите се опъват до краен предел, адреналина скача, слухът се напряга да надвие бумтенето на сърцето. И в този миг тръгва лавината. Лавината, която отнася всичко по пътя си.

Днес чух дълбок тътен в заспалата зимен сън Синя планина. Идва от самите й недра. Скоро ще видим синята лавина. Синята лавина, която отнася всичко по пътя си!



Другари и другарки, гербери от всички цветове и обикновени ченгесари, после да не кажете, че не съм ви предупредила!

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Време е да вдигнем очи...

Преди десет месеца, на 19 януари (вторник), писах, че Първанов ще симулира възраждаща се гражданска алтернатива на сегашния "милиционерски авторитарен режим". Дори предвидих, че ще нарече проекта си "Възраждане". Преди седмица, когато разбрах, че успешното съм решила тази политическа задача, изпаднах във възторг от собствената си проницателност и блестяща политическа мисъл. Дори наум си писах шестица от името на Антони Тодорoв, който ми чете "Политическо планиране и прогнозиране". После ми мина. Мина ми, когато си дадох сметка, че познавам лицата, действията и плановете на опонентите по-добре от съмишлениците си. Мина ми и дори ме заболя. Случва ми се да срещам толкова много умни и разумни хора, с които споделяме общи ценности и сходна мечта за бъдещето. Иска ми се да се опознаем, да изградим доверие помежду си и да се сработим. Време е да вдигнем очи и да срещнем погледа на своите.

сряда, 3 ноември 2010 г.

Дими Паница

Има хора, които умеят да променят света. С неуморната си енергия и всеотдайност те огъват тъканта на времето и реалността поддава пред волята им. Такъв човек е Дими Паница. Днес, в деня на осемдесетия му юбилей, като възпитаник на основаното от него Българско училище за политика, искам да му благодаря за неоценимата подкрепа, която той и училището даряват на младите хора на България.


Г-н Паница,
Бъдете жив и здрав и все така неуморен! Посятите от Вас през последните двадесет години семена, вече дават плод. Делото Ви е пример за гражданска доблест и всеотдайност към България. Приемете моето искрено възхищение и най-сърдечните ми благопожелания за юбилея Ви!
С дълбоко уважение:
Валентина Иванова
Българско училище за политика - в. 2010