неделя, 31 октомври 2010 г.

Честит празник!


На тези, които знаят на къде вървят и следват пътя си, дори когато той е трънлив!
На тези, които имат смелост да мечтаят и сили да сбъднат мечтите си!
На тези, които раздават светлината си и в най-непрогледния мрак!

Честит празник!

петък, 29 октомври 2010 г.

С Маруся към ново българско възраждане!

Възраждането на Гоце е досущ като оправянето на Царя - паразитен личен проект, в който ние всички сме само оглупяла публика. И понеже ни завъртяха на тази въртележка един път 1989, един път 2001, Гоце и ловна дружинка днес си мислят, че все още има балъци, които да се качат да се повозят на Маруся към алтернативно българско възраждане. Но децата, родени достатъчно отдавна знаят, че с Маруся не е бял мустанг, който да яхне Гоце, а очукана играчка от соц. въртележката и че винаги я тегли към Москва. И Гоце не е предвидил, че точно тези деца, днес са активното поколение и активно ще му объркаме сметките.

Нашият пъп е хвърлен в България и ние останахме, за да живеем тук и да живеем при западен стандарт и при ясни правила, да се борим за благоденствието си и да го заслужим. И ако Гоце си мисли, че ще го оставим да отнесе в безвремие още години от живота ни - сбъркал е адреса. Ние нямаме за кога вече да чакаме друг да го спре. Време е нашето поколение да се включи активно в играта. Имаме деца и трябва да се погрижим България, която им завещаме да е България от мечтите ни и от мечтите на нашите родители. С техния опит и с нашите свежи сили ще превърнем мечтите в реалност.

събота, 16 октомври 2010 г.

Есен в София

Обичам топлите есенни неделни сутрини в София. Във въздуха се носи мирис на джиджи-папа и палачинки със сладко от вишни, дърветата греят в златните си премени след среднощния дъжд, а котаракът на съседите се протяга блажено под галещите слънчеви лъчи и наблюдава с любопитство разхождащите се "по жилетка" софиянци.

Но няма жилетка, която да спаси софиянец от тръпките, които го побиват при гледката на това безумно безобразие. Свикнали сме с мръсотията на Лъвов мост, свикнали сме с циганките, които продават гащи "пет за леф, како" под лъвовете, застанали на страж на Северната врата на Стара София, свикнали сме дори да държим здраво портмонета и портфейли, докато чакаме със запушени носове на светофара точно под прозорците на Главна дирекция "Противодействие на престъпността", но тази нагла кражба минава всички граници!


Най-вероятно днес открадната опашка се търкаля сред купища скрап на някое от софийските импровизирани сметища, наричани "пунктове за вторични суровини". Едва ли е на повече от пет минути път с каруца от пъпа на София. Защото "пунктовете" са навсякъде. Ще ги познаете по начумерените лица на съседите им, които от години заключват вечер решетките на входните си врати без да знаят дали ще ги намерят на сутринта.

Ако гвардейци не пазеха денонощно герба на "Дондуков" 1, и той щеше да изчезне в близкия "пункт" и да ръждясва безславно сред смрад и бездомни кучета. И така, докато има кой да купува гербове и лъвски опашки и то само на пет минути с каруца от пъпа на София.

Цената на желязо за скрап е 0.20лв/кг.
Срамът за нас - огромен!