понеделник, 27 декември 2010 г.

Коледен сняг


Заваля късен Коледен сняг!
Честито Рождество, приятели!


Подарявам по една снежинкa-звездичка на всеки от вас!

сряда, 22 декември 2010 г.

Трапезата на Бъдни вечер

Един ден, преди много години, мама и татко дойдоха да ме вземат от детската градина. Обикновено аз висях на оградата и ги чаках. Този път обаче играех на криеница, застанала точно в срадата на двора, сред най-многото деца, напълно невидима за търсещия из тайните кьошета поглед на "другарчето" ми от четвърта група.

Мама и татко дойдоха да ме вземат с чисто новия ни червен Москвич! На по-младитете няма да обяснявам какво събитие е било сдобиването с Москвич в зрелия соц. Честно да си призная и аз тогава не го разбирах, но виждах радостта на мама и татко и гордостта на техните мами и татковци и знаех, че се е случило нещо извънредно. След това започнаха пътешествията. Всяка събота и неделя се качвахме на Москвича и тръгвахме на някъде. От това време познавам гъбите, мога да се върна от там, от където съм дошла и имам смътни спомени за музеите в повечето български градчета. Обичам музеите и галериите. И до ден днешен, ако ме пуснете в непознат град, след катедралата търся музея.

Само етнографските музеи си ги спомням като особено разочарование. Гледаш носии, черги и разни ръждясали инструменти със странни имена и неизвестно предназначение в прашасали ветрини и цялото ти детско въображение не стига, за да измисли с какво тези бабини вехтории са заслужили място в музей. И така, докато един ден не отидох с моя приятелка на лекция на етнолог в Етнографския музей в София. Показваха ни мартеници от цяла България и ни разказваха магически приказки за един свят, с който ни свързва само повърхносното подражание на формите. Разказваха, разказваха и прашасалите ветрини се изпълниха със символи и добиха смисъл. Етнографският музей се превърна в съкровищница. Да наближи март, ще ви разкажа!

На скоро открих, че може да се черпи от тази съкровищница по email. Попитах, защо на Бъдни вечер, ако ставаме от масата, ставаме наведени, а получих цяла приказка:
Здравейте отново, г-жо Иванова.

Бъдни вечер е празник, съсредоточен около рода (семейството) и домашното стопанство. Чрез поредица обреди се конструира, разгадава, моделира цялата следваща година и от правилността им зависи здравето, благополучието, плодородието до следващата Коледа. Празникът е съпроводен със строга нормативност, разчитаща често на имитативна магия (магия по сходство). Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на хранене не се става, за да не стават квачките от яйцата и да мътят пиленца. Ако се наложи, става стопанинът, и ходи приведен, за да са приведени от зърно житните класове.

Трапезата на Бъдни вечер е отрупана с нечетен брой постни ястия (обреден хляб, варен фасул, сърми, пиперки с боб, ошав, варено жито, ябълки, орехи, лук, чесън, мед...). Изобилието на масата предполага изобилие и през идната година. Елемент от обредността е неприбирането на трапезата през нощта, защото бъднивечерната трапеза по същество е поменална (зърнените ястия асоциират с безкръвната житна жертва и са част от поменалната обредна храна). Вярва се, че предците, част от рода, се завръщат в нощта срещу Коледа, за да хапнат и пийнат. Храната и виното, оставени за предците, измолват тяхното съдействие, добронамереност и покровителство спрямо рода. Дори днес стопаните (искат да) вярват, че през нощта прадедите са навестили бъднивечерната трапеза.

Автор на отговора: н.с. д-р Мариянка Борисова
http://iefem.blogspot.com/2010/12/blog-post_08.html
Надявам се, че и след празниците фолклористите и етнолозите ще продължат да ни разказват. Прекрасно е, че има кой да запълни познатата ни форма с изгубеното с времето съдържание.

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Коледен въпрос

Спорихме наскоро с моя приятелка, на колко парчета се чупи Коледната питка - колкото са членовете на семейството или с едно-две повече? И защо е така? И в Коледната питка слагат ли се дрянчета и бобчета за късмети или само пара? Спорихме, та спорихме. И в Google търсихме, и в bg-mamma четохме, и на бабите си звъняхме - няма оправия.

Няколко дни по-късно ми препратиха покана от секцията по „Етнология на социализма и постсоциализма” за кръгла маса "Българският ХХ в. Колективна памет и национална идентичност". На страницата на организаторите с изненада прочетох:
Специално за наближаващите Коледни празници Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН открива електронна поща, на която всеки, който се интересува от българските традиции, празници, фолклорна музика и изкуство, може да изпраща въпроси, предложения за инициативи и мнения: ask_iefem@bas.bg.

Кажете, как да устои човек на тази възможност? Хем да разбера как се прави Коледна питка, хем с прителките ми да си пием кафето с кеф, а и да не настройваме бабите от Македонско и Тракийско една срещу друга. Писах им и на следващия ден получих следния отговори:

Здравейте, г-жо Иванова.

Обредният хляб на Бъдни вечер заема достойно място на трапезата. Той представлява кръгла пита (символиката на кръга - безначално и безкрайно съвършенство, цикличност). Украсен е със стилизирани изображения, свързани със стопанския живот на българина – кошара, добитък, купи сено, плодове... Символиката на този обреден хляб свързваме и с безкръвната жертва на пшеницата – зърното, което, загивайки, ще даде живот на нов житен клас. Обредната трапеза се прекадява. Стопанинът вдига високо обредния хляб, благославя и то разчупва. Първото парче е наречено за Богородица и се слага пред домашната икона в израз на почит към майката, раждаща Бога. Останалите парчета се раздават на домочадието. Има и парче, предназначено
за добитъка. Дори трохите от трапезата се събират и раздават на домашните птици, за да снасят повече яйца. Пшеницата, зърното въобще, са в центъра на Коледната обредност, обезпечаваща плодородие и здраве. На 22.12. е зимното слънцестоене, след което Слънцето събира сили, нараствайки с по едно зрънце всеки ден. Езическият прототип на празника е възраждането на бога Слънце. Домакинята приготвя кръгъл кравай и за коледарите, които посещават дома на Бъдни вечер след полунощ.

Обикновено в коледния обреден хляб се поставя сребърна монета, символно даряваща благополучие. Вярата в обезпечаващите здраве и благоденствие късмети, позитивната нагласа по повод празника в по-късен пероид води до появата и на други късмети в коледния обреден хляб - клончета дрян (‘здраве’), бобчета, тиквени семки (‘успехи в земеделието’)... Неаграрното битие на съвременния българин извиква необходимостта от преосмисляне и поява на нови късмети. Здравето и благополучието, плодородието запазват ценността си, събитувайки днес с пожеланията за конкретни материални блага. Множество късмети обикновено се поставят в новогодишната баница. Затова в края на годината производителите на кори за баница предлагат продукцията си в комплект с късмети, оформени като словесни благопожелания.

Автор на отговора: н.с. д-р Мариянка Борисова

Аз купешка благословия в новогодишната баница няма да сложа. Имам си свои. Но отговорът искрено ме зарадва.

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Соц. инженеринг

Някъде в средата на миналия век, с развитието на кибернетиката, на политолози и социолози им е хрумнало да използват постиженията на инженерените науки, за да описват и обясняват обществените взаимодействия. На теория, ако познаваш вътрешното състояние на една система и правилата, по които то се променя, чрез подходящи дразнители, можеш да предизвикаш реакция, която да доведе до желано от теб ново вътрешно състояние. Социалното инженерство е теория за управление на обществени процеси. С други думи - манипулиране на обществото чрез изкуствени дразнители.

Проектът АБВ е соц. инженеринг от най-долна проба. Първанов, като историк, научен сътрудник в Института по история на БКП, опитва да създава изкуствен дневен ред на обществото, в най-перверзните традиции на соц-а, когато вестниците ни заливаха с подробности за великите дела на още по-великите държавни и партийни ръководители по света и у нас, за да скрият изпразнения от смисъл обществен живот. Първанов залага на слабата сетивност към пропагандни манипулации. Кухият проект АБВ е изкуствен дразнител, който цели удължаване на публичния живот на, запътилия се към паноптикума на бившите Президенти, Първанов. Слуховете за готвен преврат срещу Борисов са реанимация на восъчна фигура. Шансовете за успех на Първанов зависият изцяло от адекватността на Борисов - адекватност, в която имаме всички основания да се съмняваме.

петък, 26 ноември 2010 г.

Времето е без пари

В България времето е без пари. Така е от как чакаме да му дойде времето. Чакаме, чакаме и туку убием осем часа (защо не и осем години) на някоя опашка, за да спестим осемдесет и девет стотинки от кило банани. Това си е чиста печалба от повече от единадесет стотинки на час! Комитата и Templar бъркат здравия резон на тази постъпка с оживели спомени от зрелия соц. Приликите са изцяло повърхностни. Днес банани има денонощно, а не ги носи само Дядо Мраз. Днес висенето на опашка не е, защото нямаш позната склададжийка, която да ти задели под щанда, а е опит да се придаде смисъл на безсмисленото съществуване. Убедена съм, че хората ще си спомнят висенето и боя вчера с години, защото този ден ще е единственият различен ден, в който са пропуснали три турски сериала и 3758-ми епизод на "Дързост и красота", за да направят нещо важно. Били са победители, били са победени - без значение - за един ден са били и когато внукът им се обади по Скайпито, ако въобще им се обажда още, ще има какво да му разкажат. И не ми разправяйте, че хората са толкова бедни, че не могат да си позволят да похарчат осемдесет и девет стотинки повече. Ако вчера някой беше отворил сергия за вестници край супермаркета, поне половината от висящите щяха да си купят, за да убият още по-добре времето. И ако някой беше минал и предложил работа за три лева на час, срещу които без опашка да купиш "скъпи" банани, колцина биха тръгнали?

Разкъсана е самата тъкан на общността ни. Няма кой да вдигне летвата и тя забравена се търкаля в калта. Посредствеността е естествено следствие от липсата на смисъл. Смисълът е в търсенето на смисъл.

петък, 19 ноември 2010 г.

Да пием по кафе?

Добро утро! Да пием по кафе? Отдавна не сме се виждали... Да излезем за минутка от неумолимото течение и да седнем на брега да поговорим? Както едно време, когато бяхме деца и дялкахме корабчета. И говорихме ли горовихме... Нищо, че от годините влачене по течението сме подгизнали и разнебитени. Нищо, че от блъскане в камъните на бързеите загубихме ориентация и опора. Нищо, нали още ни има...

Помниш ли мечтите ни? Помниш ли търсенето на смисъла и на пътя? Помниш ли копнежа да оставим нещо на света? Помниш ли колко искахме да се потопим в реката на времето и да обърнем нейния ход? Разбрахме ли кога ни повлече течението? След кой бързей вече не мислихме за посоката? Кога спряхме да търсим пътя? Изгубихме ли смисъла?

Мокра си! Нямаш сили да поговорим? Нищо, да помълчим. Ще те стопля... Не бързай да потънеш отново... Кафето също изстина. Само ние сме още тук.

сряда, 17 ноември 2010 г.

Глад за говорене

Ние сме си отличници, то се знае. От малки сме научени да мразим всякакви червени драсканици на прилежно изписаните ни сини страници. По този и по много други параграфи хич не понасяме всякакви вариации на тема "червени в червата, света вода ненапита от вън". Но да си кажа правата, днес не ми е проблемът с червените черва и с тяхната носталгия към тато им Живков. Бащицата ще си го обичат всичките му партийни синчета и внучета на активни и други борчета защото им правеше животеца прост, а те така обичат - да им е просто. Когато им стане сложно - почват да плачат за мама, пардон за тато.

Болката ми е за четворката, която за пореден месец НЦИОМ пише на Синята коалиция. Ама защо само толкова? Ние сме отличниците - можем много, много повече! Да оставим на страна спекулациите, че НЦИОМ не знае какви ги говори или че се е превърнала в PR агенция - не е сериозно.

Абсурдно е, но въпреки заливащата ни по всевъзможни канали сводка за политиката и всичко друго на правителството, има глад за говорене - смислено политическо говорене, ясни отговори на въпросите от национален интерес, смела визия за развитието на България. Надявам се скоро разговорът да започне. Бих се радвала, ако започне с отговори.

събота, 13 ноември 2010 г.

Вярното кученце на Путин

От днес българската овчарка ще лиже ръцете на Путин и ще върти опашка, щом й свирнат. Не че не сме го виждали - и Гоце, и Станишев притичваха само да им подвикнат от Москва и раболепно чакаха с часове Путин да благоволи да ги приеме. Дори на нашата Коледа!

Свидетели сме на подигравки с националното ни достойнство от години. Лошото е, че почти свикнахме с тях. Ако Бойко Борисов върви по стъпките на идола си Тодор Живков, скоро и той ще тичка до Москва, ще бие чело в земята и ще се моли да станем шестнадесета република или поне база за руски ядрени бомби, пардон - мощности. И всичко това докато Путин гордо се разхожда из Европа с вързана на каишка българска овчарка, която го гледа преданно в очите, дава послушно лапа и по команда ляга по гръб.


При други обстоятелства бих спряла до тук, с горчивина и омерзение от случащото се пред очите ни. Но не и днес! Повече не! Дядовците ни са прекроявали картата на Европа, за да я има България. Наш ред е да се борим за нея! Докато копоите нa Путин обучават горкото кученце, ние ще махнем паметника на Съветската армия от сърцето на София, а после - после ще погледнем Путин, Европа, САЩ и целия свят в очите и ще им покажем как българите защитават българските национални интереси.

сряда, 10 ноември 2010 г.

Отписаното поколение

По повод 21г. от промените днес по вестници и сайтовете се състезават да отписват моето поколение. Били сме поколението на двата терминала на летище София - "поколение дезертьори". Айде моля ви се! Нека поколението, което е било безгрешно, първо да хвърли камък. Но не пиша това, за да се ежа на някого или да изкарвам "нашето" по-добро от "вашето". Вярвам, че ако поколенията не си помогат, всяко ново е обречено да повтори грешките на предишното. Ако загубим паметта, ще ни завъртят на същата въртележка и след 20 години ще се чудим от къде ни е дошло.

Нашето поколение не е дезертирало, не го отписвайте! То просто още не е излязло на сцената. По странна ирония днес дори четирдесет годишните минават за младежи-старша възраст и ги третират като не съвсем пълноценни членове на общността. По време на безвремието, обхванало голяма част от последните двадесет години, трудно и бавно, но ние пораствахме. Времето все още е на тези, които заявиха собственост над него с категоричното "Времето е наше". Моето поколение още не е поискало своето време. Но и това ще стане. Дори е започнало да става!

събота, 6 ноември 2010 г.

Синята лавина!

Знаете ли какво е в заспалата дълбок зимен сън планина да се чуе дълбок тътен, идващ от самите и недра? Нервите се опъват до краен предел, адреналина скача, слухът се напряга да надвие бумтенето на сърцето. И в този миг тръгва лавината. Лавината, която отнася всичко по пътя си.

Днес чух дълбок тътен в заспалата зимен сън Синя планина. Идва от самите й недра. Скоро ще видим синята лавина. Синята лавина, която отнася всичко по пътя си!



Другари и другарки, гербери от всички цветове и обикновени ченгесари, после да не кажете, че не съм ви предупредила!

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Време е да вдигнем очи...

Преди десет месеца, на 19 януари (вторник), писах, че Първанов ще симулира възраждаща се гражданска алтернатива на сегашния "милиционерски авторитарен режим". Дори предвидих, че ще нарече проекта си "Възраждане". Преди седмица, когато разбрах, че успешното съм решила тази политическа задача, изпаднах във възторг от собствената си проницателност и блестяща политическа мисъл. Дори наум си писах шестица от името на Антони Тодорoв, който ми чете "Политическо планиране и прогнозиране". После ми мина. Мина ми, когато си дадох сметка, че познавам лицата, действията и плановете на опонентите по-добре от съмишлениците си. Мина ми и дори ме заболя. Случва ми се да срещам толкова много умни и разумни хора, с които споделяме общи ценности и сходна мечта за бъдещето. Иска ми се да се опознаем, да изградим доверие помежду си и да се сработим. Време е да вдигнем очи и да срещнем погледа на своите.

сряда, 3 ноември 2010 г.

Дими Паница

Има хора, които умеят да променят света. С неуморната си енергия и всеотдайност те огъват тъканта на времето и реалността поддава пред волята им. Такъв човек е Дими Паница. Днес, в деня на осемдесетия му юбилей, като възпитаник на основаното от него Българско училище за политика, искам да му благодаря за неоценимата подкрепа, която той и училището даряват на младите хора на България.


Г-н Паница,
Бъдете жив и здрав и все така неуморен! Посятите от Вас през последните двадесет години семена, вече дават плод. Делото Ви е пример за гражданска доблест и всеотдайност към България. Приемете моето искрено възхищение и най-сърдечните ми благопожелания за юбилея Ви!
С дълбоко уважение:
Валентина Иванова
Българско училище за политика - в. 2010

неделя, 31 октомври 2010 г.

Честит празник!


На тези, които знаят на къде вървят и следват пътя си, дори когато той е трънлив!
На тези, които имат смелост да мечтаят и сили да сбъднат мечтите си!
На тези, които раздават светлината си и в най-непрогледния мрак!

Честит празник!

петък, 29 октомври 2010 г.

С Маруся към ново българско възраждане!

Възраждането на Гоце е досущ като оправянето на Царя - паразитен личен проект, в който ние всички сме само оглупяла публика. И понеже ни завъртяха на тази въртележка един път 1989, един път 2001, Гоце и ловна дружинка днес си мислят, че все още има балъци, които да се качат да се повозят на Маруся към алтернативно българско възраждане. Но децата, родени достатъчно отдавна знаят, че с Маруся не е бял мустанг, който да яхне Гоце, а очукана играчка от соц. въртележката и че винаги я тегли към Москва. И Гоце не е предвидил, че точно тези деца, днес са активното поколение и активно ще му объркаме сметките.

Нашият пъп е хвърлен в България и ние останахме, за да живеем тук и да живеем при западен стандарт и при ясни правила, да се борим за благоденствието си и да го заслужим. И ако Гоце си мисли, че ще го оставим да отнесе в безвремие още години от живота ни - сбъркал е адреса. Ние нямаме за кога вече да чакаме друг да го спре. Време е нашето поколение да се включи активно в играта. Имаме деца и трябва да се погрижим България, която им завещаме да е България от мечтите ни и от мечтите на нашите родители. С техния опит и с нашите свежи сили ще превърнем мечтите в реалност.

събота, 16 октомври 2010 г.

Есен в София

Обичам топлите есенни неделни сутрини в София. Във въздуха се носи мирис на джиджи-папа и палачинки със сладко от вишни, дърветата греят в златните си премени след среднощния дъжд, а котаракът на съседите се протяга блажено под галещите слънчеви лъчи и наблюдава с любопитство разхождащите се "по жилетка" софиянци.

Но няма жилетка, която да спаси софиянец от тръпките, които го побиват при гледката на това безумно безобразие. Свикнали сме с мръсотията на Лъвов мост, свикнали сме с циганките, които продават гащи "пет за леф, како" под лъвовете, застанали на страж на Северната врата на Стара София, свикнали сме дори да държим здраво портмонета и портфейли, докато чакаме със запушени носове на светофара точно под прозорците на Главна дирекция "Противодействие на престъпността", но тази нагла кражба минава всички граници!


Най-вероятно днес открадната опашка се търкаля сред купища скрап на някое от софийските импровизирани сметища, наричани "пунктове за вторични суровини". Едва ли е на повече от пет минути път с каруца от пъпа на София. Защото "пунктовете" са навсякъде. Ще ги познаете по начумерените лица на съседите им, които от години заключват вечер решетките на входните си врати без да знаят дали ще ги намерят на сутринта.

Ако гвардейци не пазеха денонощно герба на "Дондуков" 1, и той щеше да изчезне в близкия "пункт" и да ръждясва безславно сред смрад и бездомни кучета. И така, докато има кой да купува гербове и лъвски опашки и то само на пет минути с каруца от пъпа на София.

Цената на желязо за скрап е 0.20лв/кг.
Срамът за нас - огромен!

сряда, 22 септември 2010 г.

Ден на независимостта

От 102 години турският султан не е господар на българите и ние живеем в независима българска държава.

Година след обявяването й, независимостта на България е откупена от Русия срещу 82 млн. франка дължими за 75 години. Where there's a will, there's a way!

Честит празник!

вторник, 13 юли 2010 г.

Смело за бъдещето

Медиите са средство за предизвикване на колективни халюцинации. Те са патерица за ума, която пълни празното пространство между ушите с прости готови форми - порции лесносмилаема реалност, чрез които всеядната публика консумира случващото се по света и у нас.

Надига се нова, критична вълна. Все повече хора избират да бъдат личности и отказват да се подлагат на разхлабващата диета на медиите. До голяма степен вече съдържанието на недоволството се вижда, но все още няма форма. Ще дойде моментът, в който критична маса осъзнати личности ще прозрат, че формата е пред очите им и е директна функция от съдържанието.

Тогава ще променим света още един път.

понеделник, 5 юли 2010 г.

Ще се оправим когато...

... химн на МВР стане тази песен!

The Impossible Dream

To dream ... the impossible dream ...
To fight ... the unbeatable foe ...
To bear ... with unbearable sorrow ...
To run ... where the brave dare not go ...
To right ... the unrightable wrong ...
To love ... pure and chaste from afar ...
To try ... when your arms are too weary ...
To reach ... the unreachable star ...

This is my quest, to follow that star ...
No matter how hopeless, no matter how far ...
To fight for the right, without question or pause ...
To be willing to march into Hell, for a Heavenly cause ...

And I know if I'll only be true, to this glorious quest,
That my heart will lie peaceful and calm,
when I'm laid to my rest ...
And the world will be better for this:
That one man, scorned and covered with scars,
Still strove, with his last ounce of courage,
To reach ... the unreachable star ...


сряда, 16 юни 2010 г.

Точно между очите

Имаше един свеж виц за Пенчо Кубадински, който се хвали с трофеите си, окачени на стената в резиденцията на ЦК на БКП:

- Това е кожата на сибирски тигър от приамурския край на великия Съветски съюз. Това пък са рогата на архар от съветските другари от Уз.ССР, а това - сочи той негърска глава - е носърче от братски ЮАР.
- Как така "носърче" - питат леко притеснено другарите гости.
- Еми... "носърче" - тича и вика "No, sir!", "No, sir!", "No, sir!"

Днес българите сме се превърнали в "Йесърчета". Тичаме и викаме "Yes, sir!", "Yes, sir!" където видим европейски политик, приковал в нас недоверчив поглед. Европеецът дори не подозира, че му се молим да ни спаси от мъките. Разкапали сме се от всякъде, завряли сме си държавата посред блатото и продължаваме да викаме "Дийй, ча ща та цепна!!!" и да гледаме с влажни, умолителни очи към Европа за порция здрав разум, ако може точно между очите.

Да, ама така не става. За "Йесърчетата" има място само на стената с трофеите на някой диктатор до "Носърчетата". Истинските играчи си знаят интереса и го защитават на равно с другите сърове!

вторник, 15 юни 2010 г.

Леденостуден бъзов сироп

Помня наситеното сладко ухание на бъз, което се носеше из квартала в първите жежки летни дни. Въздухът натежаваше и ставаше плътен като захарен сироп с лимонтозу, а сенките се скъсяваха и почти изчезваха. Единственото прохладно място беше в короната на старата крива дюла на задния двор, сгушена под вишнапа и липата.

По това време на годината беше ред на две особени семейни тайнства - приготвянето на вишновката и разбъркването на бъзовия сироп. И докато вишновката ревностно се пазеше в долапа в кухнята, на място по-тайно дори и от бонбоните "Амфора" и сладкото от портокалови корички, то сиропът от бъз беше разрешено удоволствие. Маминка го подреждаше на най-долния стилаж в мазето и пращаше ненаститните си правнуци да донесат поредната бутилка, преди да е хванала цвят. А правнуците плахо пристъпваха по витите стълби към тъмното мазе и се опитваха да не мислят за всичките страхотии, които, всеки правнук прекрасно знае, се крият в тъмните мази на старите къщи. Забързаното тупуркане нагоре по стълбите ознаменуваше славната победа. Героите получаваха заслужената си награда - нова изпотена гарафа с ароматен бъзов сироп!

И както всеки правнук прекрасно знае, няма по-хубаво нещо в лятната жега от чаша леденостуден бъзов сироп. Всяка маминка ще ви каже, че се прави много лесно - трябват само 30 цвята и щипка семейна магия.

вторник, 8 юни 2010 г.

Новият стар парк

Аз живея до една тайна градина. Тя се намира в сърцето на София. Каменната й ограда, по-висока от човешки бой, е обрасла с бръшлян, а зад нея надничат млади фиданки и достолепни вековни дървета. Днес тя отвори врати.

За разлика от г-жа Фандъкова, която преряза лентата и вчера е влязла за първи път в парка, много от нас го познават от деца. Високите зидове правеха потайностите му още по-завладяващи. Когато разказвахме геройствата си вкъщи, строгият тон на родителите ни бе смекчен от издайническите нотки на техните собствени спомени. Познаваме и помним хора, учили във Военното на Негово Величество училище. За нас историята на парка не започва тук и сега. Нито ще приключи с отварянето му.

От днес започва само грижата за опазването му, защото г-жа Фандъкова утре ще си иде, а ние и нашите деца ще останем и парка със своята висока ограда отново и отново ще присъства на страниците в семейните ни албуми. И както казах на децата си - "Пазете го, той не е ваш, той е на Военното училище и дарът да му се радвате може да бъде отнет, ако не сте достойни за него."

четвъртък, 15 април 2010 г.

16 април - 20:00 край "Св. Неделя"

Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света.

Извършен е на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.


Каня читателите на този скромен блог на 16 април (петък) в 20:00ч край църквата „Св. Неделя” да почетем с минута мълчание и запалена свещ жертвите. Ако не го направим ние, няма кой да го направи.

събота, 10 април 2010 г.

В памет на Катин

В памет на загиналите днес в Катин и на разстреляните от Сталин през 1940г. полски офицери и интелектуалци.


Посолството на Република Полша в София - ул. "Хан Крум" 46 - 10 април 2010 - 18:30ч.

петък, 9 април 2010 г.

The blue rose

The Blue Rose is to symbolize the best a person can achieve. The definition of “best” is honorable, chivalrous and teachable seeking quality in all pursuits of life. The hand grasping the rose is bleeding symbolizing the cost of striving for the best a person can be.

сряда, 31 март 2010 г.

Яне ле, великденско ягне!

Яне сам се направи курбан за Великден. Ако въобще някога Яне е правил нещо сам...



Дръп от тук, дръп от там - Яне се задейства. Предстои да разиграят пред нас второ действие на кланово-другарската постановка.

Забавлявате се!

сряда, 10 март 2010 г.

Войната на доброто и злото

Както казва Пламен Асенов в изключително силния си анализ:
Войната не е между Първанов и Дянков или между президент и правителство, а между желанието на българското общество да стане истински демократично, европейско, и силите, които го дърпат назад.

Горещо препоръчвам цялата статия, въпреки втрещяващото заглавие:
ПРЕДСТОЯЩАТА ВОЙНА В ХИМЕННОТО ОБЩЕСТВО

неделя, 7 март 2010 г.

Свещ за Гоце

В Гоце проговори стар доноснически инстинкт и не се посвени да погази Конституцията и публикува разговор от среща без знанието и съгласието на събеседника си. Дори да го нямаше в конституцията, това е въпрос на лично достойнство и морал.

Снимка в. "Стандарт"

Днес пред президенството се събраха хора, които с присъствието си и със запалените свещи показаха, че всичко си има граници, дори търпението ни към Президента доносник.

вторник, 16 февруари 2010 г.

Разказвачи

Обичам да разказвам приказки на децата си, да ги усешам как тръпнат в нетърпение за всяка следваща дума скрита в мрака на детската стая, която ще ги отведе още по-далеч в загадъчния и вълнуващ свят на историята. Героите подозрително напомнят на моето момиченце и момченце, но обикалят белия свят, защитават правдата, побеждават враговете си, учат се от мъдрите, помагат на страдащите и се справят с трудностите пред тях и пред спътниците им със смелост, доблест и ум. И под прихлупените детски клепачи историята оживява в съня им и ги прави хората, които ще бъдат утре.


Търсят се разказвачите на незабравими истории, които да посеят увереност в собствените ни сили и обществото ни да се разбуди такова, каквото би могло да бъде.

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Можем... И знаем, че можем!

Правителството на БСП, оглавено от Жан Виденов вкара България в невиждана повсеместна криза. Пенсиите бяха $2, заплати не се изплащаха, цените на храните се покачваха по няколко пъти на ден, инфлацията изяде спестяванията. На 4.02.1997г. - след повече от месец мирни протести, блокади и заплаха за всеобща безсрочна стачка - новороденото гражданско общество на България, с адекватната подкрепа на ОДС, принуди отговорните другари в БСП да върнат мандата за съставяне на второ пагубно за България правителство. На 4.2.1997г. ние показахме, че можем.

4.2.97
ГОЦЕ, МОЖЕМ ПАК!

Нека отговорните другари знаят, когато правят петилетни планове тип Гоце - "План 2020" и се готвят да ни водят към "светлото бъдеще", че добре помним къде зимуваха 1997 година и че можем да ги пратим отново там.

(Още снимки и коментари при Комитата, при Иво Божков, Templar и видео от Майстора )

вторник, 19 януари 2010 г.

Слави ще се изкара мъченик

До вчера Слави слави Бойко и той стана премиер. Днес е време да се мисли за следващия мандат - и президентски, и парламентарен.

Слави знае, че шоуто му постепенно губи публиката си, въпреки сравнително високата си популярност. Знае, че bTV е за продан от повече от две години, и рано или късно ще се стигне до окончателна сделка и Слави ще трябва да се продава отново. За целта трябва да се подготви, като първо - си вдигне рейтинга максимално и застане на силна преговорна позиция за продължаване на предаването и при новите условия, и второ - подготви максимално изгоден за него вариант за отстъпление, ако все пак го изритат от телевизията. Най-важна в тази му игра е "продаваемата версия", която може да няма нищо общо с обективната истина, но това никога не е сприрало Слави и екипа му.

Тази вечер Слави ни облъчва цял час от екрана, като леко агресивен Кашпировски, и всячески ни набива в главите, че той е безстрашен опозиционер, телевизионен водещ с активна гражданска позиция и водач на бунтове, ако се налага. От тази си позиция ще опита да продължи да се продава и срещу съответните суми да славослови благодателите си. Ако обаче не му се отвори парашута и все пак предаването бъде спряно, Слави ще се изкара жертва, както вече го е правил. Ще се самопровъзгласи за мъченик на активната си гражданска опозиционерщина и с големи крачки ще се запъти към политиката, като единствена истинска "неопетнена от политиката" алтернатива на "авторитарния милиционер-сатрап", който му е бил пръв приятел до преди няколко банкови превода. Мога от сега да се обзаложа, че към подобна "гражданска" инициатива ще бъдат привлечени видни "представители на гражданското общество" с характерни прякори като Алексей Петров - Трактора например. Горкичкият Гоце, какво да прави - ще трябва да подкрепи възроденото будно гражданско общество в България и да се яви на избори заради него. Ще припомня, че на последните избори този сценарий беше тестван на камерна сцена - във Варна, където Слави извади едно момиченце, което да бори страшните лоши политици със своята неопетнена гражданственост, и експериментът днес беше отчетен като успешен. По всичко изглежда, че главните действащи лица се подготвят за постановка на голяма сцена. И Слави се готви да влиза в политиката, "но не като опозиционер, ако ме разбирате..."

Според агенция "ЕЖК" проектът е известен под кодово име "Възраждане" и вече работи варненско радио с това име на мястото на RFI.

Дори и на клона да не се наредят точно тези маймуни, мисля, че следващото действие ще е имитация на възраждаща се гражданска алтернатива на сегашния "милиционерски авторитарен режим".

Искаш ли да те подслушват?

Протестът мина, проблемът си отава. Сега е ред на нашите избраници в Парламента да си кажат тежката дума. Все още можем да им повлияем, да говорим с тях, да се опитаме да ги убедим в правотата на нашата гледна точка, ако не са убедени.

На 20.01.2010г от 18:00ч. в Зимния дворец (конферентна зала)
Иван Н. Иванов от Синята коалиция
ще говори за промените по ЗЕС.


Такава възможност не е за изпускане! Идете и му кажете какво мислите!
Инициативата е на ДСБ "Студентски"

петък, 8 януари 2010 г.

Славянска беседа през сълзи и смях

Посред Коледния празник в читалище "Съзнание" в с. Сърнево подът под краката на събралите се хора се продъни и те пропаднаха от повече от три метра в мазето. Не го помним, защото десетината деца и на близките им се разминаха само с уплаха и леки наранявания. А можеше да го помним и сочим за пример като "Индиго". Читалищата са в плачевно състояние, издържат се само от символичен членски внос, спорадични дарения и събраното от наеми на помещения.

А е имало време, когато читалището е било духовно и културно средище, място за срещи за жадните за просвещение, на любителите на книжовността и изкуствата. Участието в кръжоците, поетичните вечери, любителските музикални, танцови и драматични групи, в просветните и благотворителни дейности е носело престиж и уважение. В салоните на читалищата се играят за първи път театрални и оперетни постановки. На 2 януари 1891г. в читалище "Славянска беседа" се събира целият софийски елит, за да гледа сцени от “Трубадур” и “Веселите уиндзорки” в първото оперно представление в България. Дами в изписани от Париж тоалети и господа във фракове аплодират столичната "Драматическо-оперна трупа". Само Военният клуб, в който по онова време се провеждат офицерските балове, е можел да съперничи на престижа на читалището.

Читалище "Славянска беседа" в началото на 20 век.
В далечината - сградата на Военния клуб.

Бих искала да видя отново читалищата в пълния им блясък. Бих искала да водя децата си на английски, немски, френски, танци, пиано, изобразително, приложно изкуство и на каквото още майчината ми глава реши да ги подложи, в най-близкото читалище, а не да тичам изнервена през задръстванията. И всичко това е възможно, ако читалищата си върнат собствеността и направят спешни основни ремонти на занемарените сгради, като започнат от подовете и покривите. И ако за това трябва да поискат наем за помещения, които се ползват безплатно по стар рефлекс от развития социализъм, то така да бъде. И ако наемателите не са коректни и не си плащат, то нека ги сменят с коректни. И моля министър Вежди Рашидов, вместо да оставя подопечния му театър да пищи като ощипана госпожица, дали някой я иска или не, да уреди наема на помещенията, които ползва вече шест месеца напълно безплатно и да целува ръка на настоятелството на читалище "Славянска беседа", за да не се наложи г-н Бойко Борисов лично да го прави.

(Снимкиа - www.lostbulgaria.com)