четвъртък, 31 декември 2009 г.

Унищожават парка до Руската църква

В най-скоро време разходката в парка до Руската църква ще бъде невъзможна заради оградата, която собствениците планират да построят около него. Девет години софийската общественост успява да защити градинката до Руската църква. Девет години фирмата собственик - "Абротеа интернешънъл" АД - упорито се бори за разрешение да я застрои с шест етажен МОЛ.

На 21.12.2009г. Главният архитект на район "Средец" - арх. Теодор Тодоров - в изпълнение на съдебно решение издава разрешение за строеж на прозирна ограда с височина 1.50м, която ще огради целия парцел от 1200 кв.м. С това се поставя началото на фактическото унищожаване на парка до Руската църква - още едно знаково място в сърцето на София - и се слага край на достъпа на софиянци и до него.


По време на предизборната си кампания новоизбраният кмет на София - г-жа Йорданка Фандъкова - пое ангажимент да работи за запазване на историческото наследство на София и срещу презастрояването на централната градска част. Сега има възможност да докажете с дела заявените намерения. Разрешението за строеж все още може да бъде обжалвано.

(снимка: http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=490685)

четвъртък, 24 декември 2009 г.

Истинско чудо

Преди три дни с Руми преживяхме катастрофа. При удара крачетата й бяха затиснати, но снощи, на Коледния концерт на балетна школа "Маша Илиева" тя танцува. За мен това беше истинско чудо.


Уважаеми читатели и приятели,

Пожелавам ви да сте живи и здрави и много щастливи! Не чакайте друг да сбъдва мечтите ви, да решава проблемите ви - повярвайте в себе си и променете света. Ако имате нужда от съвет и подкрепа, потърсете ги и ще ги намерите.

Весело посрещане на Рождество Христово!

вторник, 22 декември 2009 г.

Бисерите на политиците

Бисерите на политиците от изминалата седмица и несериозните коментари от ляво и дясно по тях - това е Пристрастно. Сигурно сте засичали предаването по Ре:тв или сте попадали на блога му.

На Игнажден замествах Радан от дясната страна на Комитата като опонент на Илия в Коледния епизод. Казват, какъвто човек ти прекрачи пръв прага на Игнажден, такава ще е цялата идна година. Интересно каква ще е годината за Пристрастно и дали ще намерят пътя към аудиторията си, след като Ре:тв спря да излъчва.

Това не е първото ми участие пред камера, но е единственото, в което кадрите не са изрязани и монтирани. Беше забавно, интересно, неочаквано предизвикателно. Удоволствие е да говориш с умни хора с приятно чуство за хумор и силна лична позиция. Предизвикателство е да спориш с тях, да бистриш политиката и да се надсмиваш над безумията, които в наши дни сме свикнали да наричаме "новини". След това си мислих, че бих могла да намеря по-удачни коментари или да възразя по-силно на Илия. Бих се радвала да чуя как вие бихте реагирали на мое място и как бихте защитили дясната позиция.

Пристрастно се изличва в неделя следобед на живо в интернет. Всеки може да се включи с коментари в реално време и да се участва във веселбата. Актуална информация търсете в блога.

петък, 18 декември 2009 г.

Въпросите...

"Защо точно ние? Защо точно сега? Защо точно такива, каквито сме?" В прашните куфари, в тежките скринове, в тайните кътчета на прихлупените тавани поколенията преди нас са скрили отговорите. На всеки е дадено правото на избор какво да знае за самия себе си.


Светът не започва и не свършва с нас.

петък, 11 декември 2009 г.

Необикновените обикновени хора

Вчера се случи нещо изумително - Facebook групата "Гласуване без граници" беше наградена от Българския хелзинкски комитет за гражданска мобилизация в защита на избирателните права на човека.


Групата беше създадена от Антони Де ла Реа като реакция на опитите на тройната коалиция фактически да лиши българите в чужбина от правото им на глас, като създаде съществени процедурни и административни пречки пред разкриване на гласоподавателни секции дори на традиционните за последните двадесет години места. За разлика от множеството групи, които ежедневно се появяват в мрежата, тази заработи на пълни обороти и успя да мобилизира гражданската енергия на големи български общности на различни места по света. Въпреки активната съпротива на ЦИК, МВнР, консулствата и посолствата, членовете на групата успяха да разкрият и организират нормалната работа на седемнадесет допълнителни изборни секции. Това само по себе си е прецедент, но още по-изумително е, че някой забеляза усилията им и ги оцени по достойнство.

Вчера Българският хелзинкски комитет връчи втора награда "Човек на годината" за гражданска мобилизация в защита на избирателните права на човека на хората от група "Гласуване без граници", които показаха, че обикновените хора са способни на необикновени дела, когато са обединени в общност в името на кауза. Още достойни хора бяха наградени за гражданската им доблест. Учредителката на Центърa за защита на правата в здравеопазването Теодора Захариева бе отличена с голямата награда „Човек на годината“ 2009.


Имах честта да бъда част от групата "Гласуване без граници" и да помогна със скромните си сили в битката за защита на избирателните права на българите в чужбина. Днес на мен се пада отговорната задача да пазя наградата, грамотата, да поливам от време на време кактуса и да му пазя бодлите остри. Вярвам, че "Гласуване без граници" ще продължи да обединява българите в чужбина и ще се пребори за законови гаранции на избирателните им права чрез въвеждане на дистанционно и електронно гласуване. Надявам се тази награда да даде нови сили на тази необикновена общност от още по-необикновени обикновени хора.

сряда, 18 ноември 2009 г.

Тайната градина

Чели ли сте "Тайната градина" от Франсис Бърнет? Красива детска история за стените в сърцата и главите, които превръщат дори достойните и благородни хора в осакатени скотове, давещи се в собственото си самосъжаление. И както в повечето красиви детски истории и в тази има щастлива развръзка - намерен е ключът, отворена е забравената врата в зловещата стената, героите откриват тайнството на приятелството и неподозираните сили, заложени дълбоко вътре във всеки от нас и с неуморни усилия и всеотдайност лекуват опустошените си души и съживяват изсъхналите цветя в Тайната градина.

Аз живея до една тайна градина. Тя се намира в сърцето на София. Каменната й ограда, по-висока от човешки бой, е обрасла с бръшлян, а зад нея надничат млади фиданки и достолепни вековни дървета. Проектирана от възпитаника на специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена - Фридрих Гюнангер - в самото начало на миналия век и дообогатена през тридесетте години под ръководството на генерал Михаил Йовов, дълги години градината е крила и пазила своето най-голямо съкровище - Софийския бастион с неговата Алея на победите, Стълбището на началниците, езерото, параклиса, павилиона. И както в книгата на Франсис Бърнет, през оградата могат да минат само децата, за да открият недостъпния за нас - възрастните - приказен свят.

Отдавна не ми отива тайно да прехвърлям каменния зид, но се надявам, че не е далеч денят, в който вратите на тази градина ще бъдат отворени за всички нас.

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Покана от кмета

Както вече имах възможността да отбележа, да живееш в центъра на София е и привилегия, и предизвикателство. В четвъртък всеки, които има отношение към централната градска част на София, е добре дошъл на дискусия с кмета на район "Средец" - инж. Маргарита Гутева.




Мисля да й задам любимия си въпрос за детските градини, с който обикновено хвърлям администрацията в тиха паника ;)

неделя, 15 ноември 2009 г.

Плаж... купувам плаж...

"Плаж... купувам плаж... топъл, топъл плаж... ефтин плаж... за 14 стотинки квадрата...

Не вЕрвате ли? Моля Ви се, ний сме почтеННи бизнесмени, нЕма шега, нЕма майтап - 14 стотинки квадрата, батка! С пясъка разбира се, как без пясъка... И с патките и с бръмбарите! Не... бе! Не... не на ДАНС бръмбарите, не - тЕх по-скъпо ги даваме. Тия са едни такива големи, черни, с рога, от Червената книга. Не бе... не... не са на Станишев, истински са - рогачи май им викат. Не... не стават за лов, наш Гоце вече ги гледА, все пак бръмбари са, но ако е за него и нещо по-едро можем да урЕдим, само да брОиш кинтите, русичко, ако кажеш... От къде го гепИх тоя плаж ли? Е, как от къде, нашите хора ми го урЕдиха. Викат - това не е плаж, а треволяк и буренак. Ама как...? Еми, викат, така - пасище е. После нещо сменЯваха, нЕкви червени ли, лилави ли гори, не ги знам къф е тоя сорт, ама много убави ще да са, щото тукашните още искАха, даже разтурИха резервата и пак от тия гори вземАха. Будали - гола вОда, ама нали и те са наши.... Като казАх вОда, тия от районното идваха... тия с водата и чистотата... ВиК! Та тия от районното ВиК дождЯха, гледАха с кмето дори заповед издействАха. Не... не за прокурор, за строеж. Нещо обаче от Европата смърдели, ама ти мен слушай - нЕма Натури, нЕма Матури при мен, батка - всичко съм изчислил! Всичко съм купИл на Камчията - всичко! И ще стоИм - *** съм им патките европейски и бръмбарите и плажот!!! Я си имам авери, аз ги ув'жавам и те мен ув'жа'ат! И още шъ купим... А ти мен, ув'жа'аш ли ме?!? А..!?! А..!?!"

понеделник, 9 ноември 2009 г.

20г. СВОБОДА!

След падането на стената (9.XI.1989г) всеки от нас е толкова свободен, колкото смее да бъде и обществото ни е толкова свободно, колкото му изнася. Нека не бъркаме стените в главите си и страха в сърцата си с липса на свобода.

Имайте смелостта да бъдете свободни!

неделя, 8 ноември 2009 г.

С глава в стената

Преди малко пренесох децата в леглата им в съседната стая, излегнах се в хола с netbook-а в скута, на масичката ме чака лимончело от Капри, купено от Метро, с много лед, вяло преглеждам днешните блогове и какво са писали приятелите във Facebook, хвърлям по едно око как Асен си играе на диктатор и разгонва демонстрация в поредната мисийка на Tropico 3 и се каня да му дръпна едно голямо мрънкане как за двадесет години нищичко не се е променило.

Е, да... остаряхме, изучихме висше - който където успя да влезе след изпитите, поработвахме още като студенти, но и да свалим Жан Виденов посред зимна сесия смогнахме, после всеки хвана пътя си - част от момчетата отърваха казармата, понеже в НАТО войската е професионална, а не наборна, започнахме работа в по-големи или по-малки представителства на световни фирми или започнахме собствен бизнес, купихме си стари трошки от Европа, изпоженихме се, дори на сватбени пътешествия я до Капри, я до Виена или Париж успяхме да идем, нали вече пътувахме без визи, родиха ни се деца, купихме си жилища, които ще имаме да изплащаме на банките докато побелеем съвсем и с трошките пренесохме тонове строителни материали за довършителните работи и всяка неделя ходим на гости у родата, но някак оцеляхме, въпреки тежките изпитания покрай избирането на изгледа, разположение, десена на тапетите, цвета на латекса, шарките на плочките и теракота, дамаските на меките мебели и размерите на шкафчета за кухните и днес си четем блогове и пием Лимончело с много лед и мрънкаме как нищо не се е променило.

Е, да... може пък и да се е променило, но категорично не и за нас!

петък, 6 ноември 2009 г.

"Пътят към балета" и моята балеринка

По мое време малките момиченца мечтаеха да станат балерини и си играехме на балерини като от сутрин до вечер ситнихме на пръсти и се въртяхме във вихъра на "Лебедово езеро" на предния двор на съседите. Много години минаха от тогава, много бетон се изля и в техния, и в нашия двор, много изпитания ми поднесе животът и танците останаха само мила детска мечта. Днес е ред на дъщеря ми да ситни на пръсти и да върти пируети и за мое и нейно голямо щастие открих балетна школа близо до вкъщи, в която Маша Илиева сбъдва мили детски мечти.

Честно да си призная, записах тригодишната си дъщеря на балет с много притеснения и резерви, най-вече заради кошмарните спомени от един филм за режима на момичетата от националния отбор по художествена гимнастика на Нешка Робева, който даваха, когато нямаше почти нищо друго освен художествена гимнастика и режим. Нямах амбиции да отглеждам прима балерина, но исках малкото ми момиченце да вземе от балета колкото може повече - и грацията, и усета за ритъм, и умението да слуша музика, и упорството, и дисциплината, и концентрацията, необходими дори само за един танц. Купих трико, пачка и туфлички, казах й колко е красива и изяща и как дори и да й е трудно, не трябва да се отказва и я пуснах в залата при Снежана Матеева с останалите ситнички балеринки. След един час вратата се отвори. Подредени в развълнувана редичка по височина, една след друга нашите малки принцеси пристъпваха две крачки напред, правиха реверанс и се хвърляха в прегръдките на майките си.

Четвърта година Руми продължава да се радва на балета. Ние, родителите, много рядко имаме възможност да надникнем в репетиционната зала, за това с огромно любопитство наблюдавах приготовленията на малките балеринки за танца им на премиерата на новата книга "Пътят към балета" на Маша Илиева. Порази ме тихото обожание, с което децата гледаха Маша и строгият, но топъл тон, с който тя овладя ято от десетина разиграли се шест-седемгодишни момиченца, които до преди минутка бяха демонстрирали завидни способности да игнорират думите на собствените си майки. Възхитих се на откровеното "Уууужас!" след първото разхвърляно изпълнение на танца и дребните наставления, с които успя да подреди приемлива версия от втори опит. Децата се раздаваха, тя ги наставляваше и им помагаше и съвсем скоро резултатът беше налице.

След това дойде голямото чакане на VIP гостите. Децата подивяха, майките им се отказаха да се опитват да ги вразумят и не след дълго, оставени сами, балеринките започнаха да си играят. Знаете ли на какво си играят балеринките на Маша? Играят си на балеринки. Играят си с огромно удоволствие. Наслаждават се на уменията си, на гъвкавостта си, на синхрона помежду си. Едно, две, три... пързууул на шпагат! Весел смях, изправяне, великанска крачка назад, после още една, но миша и пак... Едно, две, три... пързуууул на шпагат! За мен тази детска игра е най-голямата препоръка за Маша и школата й по балет.

Специално на премиерата купих на Руми "Пътят към балета" и, както си му е редът, я изпратих да помоли Маша да й напише нещо за спомен. Не след дълго дъщеря ми се върна много развалнувана, прегърнала силно книжката. После имаше цветя, коктейл, снимки. Очаквах книгата да потъне в библиотеката, защото тя е помагало за учители по балет, които работят с деца, не е приказка с картинки, но за моя изненада тази сутрин заварих щерка си да я разглежда и да прави едно по едно описаните упражнения. Това едва ли ще продължи дълго, разбира се. На шест години малко неща продължават дълго, но в началото на четвъртата година от както имам балеринка вкъщи мога само да кажа - балетът е голяма радост за всички нас.

Незабравими са моментите, когато малкото ми момченце се качва на сцената на Операта с букет рози и ги поднася на прекрасното ми малко момиченце, а тя му благодари с изящен реверанс.

вторник, 3 ноември 2009 г.

В сърцето на София

Да живееш в центъра на София е и привилегия, и предизвикателство. Шумните булеварди, мръсотията, задръстванията, паркиралите коли по разкривените тротоари на тесните улички, изпадалата мазилка и графитите по фасадите делят ежедневието ни с Градската и Борисовата градини, Университета, кестените по "Цар Освободител", посолствата, театрите, музеите, достолепните сгради и къщичките с дворчета, строени в началото на миналия век. Остаряла и занемарена централната градска част на София все още пази своя чар. Под олющените мазилки на старите сгради личи стремежът към индивидуалност на всеки собственик и усета му към красивото. За съжаление родните къщи не порастват заедно с децата в тях. Мнозина от нас, родените в сърцето на София, днес живеят разпръснати по света. На тези, които останахме, се пада съхраняването на наследеното и отговорността да го надградим. И докато всеки сам реди своя дом, то за улиците, тротоарите и градинките грижата ни е споделена с избрания от нас кмет на района. В неговите задължения е да работи за подобряване на условията на живот - да ремонтира зейналите дупки на улици и тротоари, да поддържа катерушките и пейките в градинките, да разрешава и регулира работата на магазините, заведенията, павилионите и сергийките по тротоарите, строежите.

В наш интерес е да впрегнем в работа ресурсите на администрацията. Електронният адрес на районния кмет на "Средец" инж. Маргарита Гутева е m.guteva (at) gmail (dot) com, телефонът в общината 987 78 11. Не се колебайте да й пишете при нередности, да изисквате от нея спешни действия или да й предлагате идеи. Опитът показва, че тя ще ви отговори. Така бяха запушени, в рамките на 48 часа, зейналите в паветата на "Цар Иван-Асен II" огромни дупки. Така беше ремонтирана пързалката в градинката зад Стъклената спирка, до Райфайзен банк, макар и да отне доста време. Надявам се някой ден така да бъдат ремонтирани релсите на подлезите и да станат използваеми за майките и бабите, които разхождат бебета в колички в Борисовата градина.

Не е редно да се оплакваме, ако дори не сме поставили ясно проблемите си.

понеделник, 2 ноември 2009 г.

100-те най-шумни дни на новия век

Осем години след онези мъчителни мълчаливи осемстотин дни, които за дълго приспаха и приглушиха всяка критична мисъл, махалото на историята ни поднася стоте най-шумни дни на новия век. Не остана дума неизречена от речника на министър председателя, пък и нови човекът добавя, понякога в две, понякога в три вариации. Медиите му пригласят като някой ек, от урва на урва и от ляв приклек на десен приклек. В пространството хвърчат папки със свръхсекретни разработки, мистериозни справки за кафета и спявки с оперативно отдавна известни лица и с обикновени Красьовци, малки съмнители постни пици и "флешки" от, пардон с бюджета. И на фона на този умопомрaчителен екшън с елементи на шпионска-хорър-карате-комедия керванът си върви, а дежурните оперативни кучета лаят за протокола. За беля керванджията е болезнено самовлюбен и от камери, микрофони, пърхащи журналистки и други подмазвачи не забелязва, че всички начертани пътища водят не към Рим, а към Тибър (на преЦедателски "у рЯката"). И както винаги проблемът на давещите се е проблем на самите давещи се.

сряда, 14 октомври 2009 г.

Най-простата рецепта за забогатяване

Едно юпи замени едно УПИ, плати за ЧИ на УП, защото нямаше ОУП и ПУП и стана милионер.

Това е най-простата рецепта за забогатяване през последните осем години. За превод ви съветвам да се обърнете към кандидата си за кмет. Ако и той, по-скоро тя, мига на парцали, ви препоръчвам да преосмислите избора си и да потърсите по-компетентен градоначалник.

В рамките на следващите няколко месеца в общинския съвет ще бъде внесен за гласуване новият общ устройствен план (ОУП) на София. От представянето на главния архитект останах с впечатлението, че той преди всичко е подробна карта на София и доста ръкомахане.

Когато през 1938г. проф. Адолф Мусман прави първия устройствен план за тристахилядна София той мисли и планира за двойно разрастване на града. До ден днешен софиянци населяват града на Мусман, задъхан, задръстен и претъпкан от над милион и половина жители, но все още функциониращ.

В наши дни кметската администрация "планира" без да знае колко души споделяме София, и без да има оценка за темповете на разрастване на града. Разхвърляните из софийското поле "идеи" са по-често свързани с широки жестове и големи думи, отколкото със скоростни транспортни артерии, да не говорим за метро. Изискванията за зелени площи на квадратен метър са спазени технически с планирането на голям парк в източна посока, за сметка на застрояване на зелените пространства в града. Реките ще са останат отходни канали, при всеки дъжд улиците ще се наводняват и строителството в централната градска част ще продължи, докато на всичките му жители се осигури възможност да прострат пране на насрещния балкон.

Планът "Диков" осакатява окончателно града.
Той е сборник от безобразията, извършени след добре платени частични изменения (ЧИ на УП) и гарант, че тази порочна практика ще продължи.

Добрата новина е, че още не е приет.

понеделник, 5 октомври 2009 г.

УРА!

Синята коалиция няма да има собствен кандидат за кмет на София. (УРА!)

Нека сянката на Бойко Борисов да довърши мандата, през който "София се управлява перфектно" благодарение на Самия него и на Неговото мнозинство в СОС. (УРА!)

Нека да не даваме шанс на БСП да надигнат глава толкова скоро, като ги оставим да станат втора политическа сила, по липса на трета. (УРА!)

Нека Синята коалиция си стегне редиците, като прати една трета от избирателите си да гласуват за кандидат на основния ни политически конкурент - популистката десница (УРА!), или за основния ни политически опонент - популистката левица (и Доган и царя). (Ууу, Ууу, Ууу, УРА!)

Тези, които пък се стягат прекалено много и не искат да си плюят на суратя и да гласуват по повелята на Коалицията, могат да си стегнат рибарските такъми и да идат за гъби (...)

Така стегнати след две години ще отидем самостоятелно на президентски избори и ще си поставим максимални цели. (УРА!)


Успех, Радане! Останалото - ти си знаеш :)

вторник, 22 септември 2009 г.

Ден на независимостта


От 101 години турският султан не е господар на българите и ние живеем в независима българска държава. Честита годишнина!

четвъртък, 10 септември 2009 г.

Страхотно!

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.

Шестдесет и пет години живеем в лъжа за героичното ни минало, незапомнените успехи в настоящето и гарантираното ни светло бъдеще.



Никой няма да ни подари истината, за нея трябва да се борим. Истината може да не ни направи щастливи, но ще ни направи свободни. Свободни като момичетата и момчетата, които на 9.IX.2009г. показаха на София и света, че не ги е страх да бъдат себе си.

вторник, 8 септември 2009 г.

Син "win-win"

Имането на кмет не може да е самоцел. Кметското място, както и всяка друга властова позиция, е само средство за прокарване на определени политики, което на човешки език значи, че имането на кмет дава възможност за решаване на проблемите, които ти оценяваш като най-наболели, по начин, който ти смяташ за най-удачен. Въпросът не е "да имаш или да не имаш" кандидат за кмет на София, въпросът е имаш ли отношение към проблемите на София, как ги степенуваш и виждаш ли реални възможности да бъдат решени или на политически език - имаш ли местна политика и програма за реализирането й. В София живеят и работят една трета от хората, които Синята коалиция представлява в Парламента. Абдикиране, под каквато и да е форма, от защита на интересите им е равносилно на скъсване с тях и с реалността.


Ако Синята коалиция представи пред обществеността разумна програма за развитието на София, която в краткосрочен план облеквача мъчението да живееш и работиш в този град, а в дългосрочен план създава условия за живот с прилично качество в приемлива градска среда при не лош бизнес климат и респектиращ кандидат, който може да убеди жителите на София, че му е по силите да я разлизира, то има някакъв шанс да спечелим изборите. Най-вероятно обаче, дори при перфектна програма и блестящ кандидат, е да ги загубим, но тогава ГЕРБ ще откраднат най-добрите решения от програмата и ние - като жители на този град - пак печелим - това е класическа "win - win" ситуация.

Какво ще спечели Синята коалиция е въпрос на добър PR.

сряда, 26 август 2009 г.

В памет на Александър Божков

Почивай в мир, Mr. Реформатор!

http://albosh.blog.bg/

Ние те помним!

неделя, 23 август 2009 г.

Подарък

Когато бях малка аз говорех езика на звездите, можех да разперя ръце и да политна с вятъра, да затворя очи и да се слея с бурята, слушах шепота на вековете, скрити в топлината на секвоите и мечтаех да погледна света в очите, за да му се усмихна и да разбера, какъв е смисълът на краткото ни съществуване.

Подарявам ви един прекрасен отговор на света, скъпи мои приятели!

четвъртък, 13 август 2009 г.

Блог почерпка с "Агнески"

Добре дошли на гости в моя скромен блог!

Заподявайте, влезте, седнете!

Кафенце? Чай? Вишновка? Опитайте "Агнеските", правих ги вчера по една стара рецепта на маминка. Помните маминка, нали? Ех... какви сладкиши правеше, какви соленки, каква баница с месо!

Да ви е сладко!



Харесват ви "Агнеските", благодаря! Лесно се правят, само мАсло, орехи, захар, яйца и малко брашно - бъркаш всичко и заливаш с глазура.

Времето наистина е много горешо тия дни, пък и непрекъснато вали? Кога е било то такова лято?!? Роза, фризьорката - знаете я, каза, че яйцата в багажника на колата й се сварили в черупките си, само за един ден. Просто не се диша... Особено когато завали... Ау... тогава температурите спадат с четири градуса и осем стотни и направо за зимна жилетка става. В мазата винаги е осем градуса, като вляза единия ден - студено, на другия - топло. Кога е било то такова лято?!? Вчера във весниците четох, че по цял свят настъпват климатични промени. Чухте ли за последното земетресени? Аз ги усещам земетресенията, лошо ми става, главата ми такава една олеква, сърцето... Ох... ето и сега, само като си спомня. Заметресението в Мексико го усетих най-силно, трябваше да полегна, да ми сложат мокра кърпа на челото - много, много ми беше лошо. А сега японското... Вчера в бакалията срещнах Венчето. Тя купуваше сладки, щеше да ходи на гробища за 9 години на майка й, г-жа Величка, Бог да я прости! - знаете я, добра жена беше... Та тя каза, че чула от приятел на зетя, че онзи закръгленичкия... е... с уголемините очи... дето беше и преди шеф на тайните служби, после нещо се беше снишил... ех... как ми избяга името, ще се сетя. Та той щял да става зам. министър на МВР, щото много разбирал от милиция - и тайна и явна. Обаче, като чули това от Европа и настъхнали. Не можело то така, те да работят с тия, дето отпреди били част от байтошовото... Цвятко Цветков - сетих се! Та не можело Цвятко Цветков да бъде заместник на Цецо. И цяла нощ, казва зетят, Бойко, Цецо и Цвятко се чудили как да минат ония от Европа и накрая Бойко задремал, Цвятко вдигнал телефона, обадил се и после рекъл - Пульо ще бъде, като няма да съм аз... То кой помни, че е наше момче? Онези сополанковци, дето ги би зимата нека писукат! Аз гарантирам за него, той ми е приятел... И така. Пък във фурната на Бай Блажо също са пуснали "Агнески", но друго си е домашното. Ех... няма вече такива фурни. Една ли, две ли останаха. Ех...

Тръгвате си, вече? Радвам се, че ми погостувахте!
Заповядайте пак!

сряда, 12 август 2009 г.

"Агнески" за начинаещи

Агнеските са ромбчета орехов сладкиш с глазура. Ако не са ромбчета, или не са с глазура - не са "Агнески". Тия дни изнамерих стара семейна рецепта от времето на прабаба ми и милите детски спомени ме връхлетяха. Когато маминка сготвеше сладкиш, ухаеше още от ъгъла на Каравелови. В такива дни съседите винаги намираха за какво да наминат. Тя беше ненадмината и всепризната (представяте ли си!) домакиня.

Семейната традиция повелява специално отношение към готвенето. Да направиш сладкиш е магия, иска да ти дойде вдъхновението. Ето затова не готвя. Но днес си взех един ден отпуска и с безспорните си наследени магьоснически умения и близък до нулата опит се впуснах в приключението "Агнески".

Купих от бакалията едно голямо немско маслко (250гр), сурови орехи (200г), 6 яйца, по един пакет пудра и обикновена захар, бяло брашно, един Бакпулвер и пет ванилийки, а от зарзаватчийницата - един лимон с лъскава кора. Бих ги купила от HIT, но най-близкият е на 10км и две задръствания.

Прибрах се вкъщи и запретнах ръкави:

1) Счуках орехите, но съвсем тихичко, защото децата спяха. Счукавнето на орехи, без да се събудят деца, несъмнено е сложна кулинарна магия.

2) Извадих маслото от опаковката и го прехвърлих в дълбок кастрон за бъркане, към него добавих чаша кристална захар с връх, разбира се и започхан да бъркам "до побеляване". Бърках, бърках, бърках и започнах да се чудя, маслото ли трябва да побелее, аз ли... И тогава се сетих за първото семейно заклинание "оставя се да си почине". Направих си кафе, прегледах какво ново във Facebook, споделих тревогите си с приятелите, получих окуражителни съвети и с нови сили се хърлих да бъркам. Само минутка по-късно маслото взе че побеля! Брех!

3) Добавих тихо счуканите орехи и сместа стана с приятен светъл цвят и още по-приятен вкус.

4) Трябваше да добавя 1 ч.ч. брашно с една ванилия и щипка бакпулвер. Много неприятен момент. След като добавиш брашно, вече няма как да си сигурен, че готвенето върви добре, нямаш неоспорими доказателства. Готварската магия повелява брашното да се пресее и да се бърка с дървена лъжица. Използвах цедката за чай, защото всички сита вкъщи са за пясъчник. Опитах да бъркам с миксер, облак брашното отвърна на удара...

5) "Разбийте белтъците на сняг". Тази магия я зная. Първо - яйцата се мият и се отделят белтъците. Всеки белтък се проверява да няма дори капчица жълтък и тогава се пресипва в съда, в който ще се бърка. И съда, и бъркалките трябва да са безупречно чисти. След като имате отделени 6 белтъка, слагате щипка кристална захар и бъркате, докато можете да вдигнете съда над главата си, без да паднат белтъците. Важно е да имате търпение и да не пробвате дали сте готови, преди миксера да започне да оставя отчетливи следи в бухналите бели белтъци, иначе ще трябва да перете и да започвате от начало.



6) "Добавете белтъците към ореховата смес" - много подвеждаща инструкция. Ако изсипете белтъците на един път, ще се видите в чудо. Тайната е да взимате всеки път само по една снежна топка белтъци и да бъркате с дървената лъжица, докато ореховата смес "я поеме" и стане равномерна и малко по-пухкава. Приемането на поемането е въпрос на здрави нерви.

7) Изсипах сместа в тавичка намазана с масло и поръсена с брашно, без да пропускам стените и кьошетата. Модерната магия се нарича "хартия за печене". Препоръчвам по-голяма тавичка, за да станат повече ромбчета и да има повече глазура.

8) Сложих го да се пече, но проблемът не е в слагането, а във ваденето. Готов е, когато по боднатата в сладкиша клечка от метла не остава тесто. Аз го извадих след 27 минути. Последните 2 минути търсих истерично клечка. Ако сладкишът започне да потъмнява от горе, трябва да го завиете с вестник "Работническо дело", по този въпрос две мнения няма.

9) Междувременно се приготвя глазува - шест жълтъка и чаша пудра захар се бъркат, докато сместта се сгъсти и миксера оставя отчетливи следи в леко побелялата смес. Ако искате да стане по-бързо - сложете съда на водна баня - в съд с гореща вода. Според семейната рецепта в глазурата се добавят още две, тайни съставки. Тях не мога да ги кажа. Използвайте въображението си или живата семейна памет и открийте вашите тайни съставки.

10) Залях топлия сладкиш с глазурата и го оставих да изстива едно денонощие. Обещавам една тава "Агнески" на този, който измисли как да се съкрати това чакане...

Утре гостите тук ще бъдат почерпени с блог "Агнеска". Ако имате вдъхновение - препоръчвам да си омагьосате едни!

вторник, 11 август 2009 г.

Всички говорят


А аз съм затаила дъх и слушам. Събирам мислите си, разпръснати в хаоса на ежедневието.

сряда, 29 юли 2009 г.

Сините с 300 хил. депутата

Синята коалиция има 300 000 депутата в 41-вото Народно събрание и колкото по-скоро проумее факта, толкова по-дълго и щастливо ще живее.

Никой от тях не иска да гласува с чужда карта, дори ако ще това да е картата на Мартин Димитров или дори на Иван Костов. Всеки знае най-добре каква е идеалната структура и личен състав на правителството, министерствата, политическите и експертните кабинети към тях, както и на всички парламентарни комисии, в кои части трябва да бъде актуализиран бюджета и точно какви мерки трябва да бъдат взети, за да преодолеем кризата, как да си върнем доверието и фондовете на Европа и кои точно мега-проекти да замразим, с какви конкретни мерки можем да вдигнем земеделието на крак, за да компенсира икономически спукания балон на туризма, как да се използват регулаторните механизми на банковата система, за да бъде съживен пазара на кредити и стимулирана финансовата активност, от къде трябва да започне и как да свърши съдебната реформа, колко дни трябва да работят народните представители и дали, кога и къде е подходящо да почиват през лятото, какъв да е пропускателния режим в заседателната зала, как да бъде спряно гласуването с чужди карти, колко често да се поливат цветята пред парадния вход на НС и разбира се - къде точно трябва да бъдат заврени бившите агенти на ДС и как Сините отново да станат решаващ политически фактор. Това са хора съвестни, които могат да цитират Цецо, Цецка и Бойко по-добре от подчинените им депутати от ГЕРБ, и които следят и съдят всяка стъпка на онези петнайсет от тях, които по стечение на обстоятелствата фактически са в Парламента.

Докато 300 000 сини депутата следят изказванията в Парламента и трескаво подготвят репликите си, с които да заковат и разобличат политическия противник и се забавляват с лаишките грешки на новоизлюпените си колеги - народни представители, на партийните сбирки в клубчетата ще отеква единствено ехото на парламентарната зала, а агентите на ДС ще си живеят щастливо във властта и Синята коалиция ще се бори да бъде малък, но важен фактор на политическата сцена.

вторник, 28 юли 2009 г.

Шест неща, които ме правят щастлива

Щом е рекъл Комитата, ще разказвам и аз.

1. Кафе в OMV с Асен на път за работа. Нашите няколко откраднати минути от забързания ден.

2. Розите, особено сините. Радост за окото е всяка истинска роза - и единствената червена роза, подарена в специален момент, и розите нацъфтели покрай прашните софийски улици. Когато освен вдъхновение, намеря и малко време, правя рози от моделин или от захар.

3. Да хвана за ръка Асен, точно както го държах януари 1997 на барикатите, и да продължим по пътя, по който от тогава вървим заедно.

4. Смехът на Руми и Ради, който се носи от детската стая, без да знам за какво.

5. Спокойните вечери на задния двор, когато разбирам, че точно тогава, точно с тези хора и точно там ми е мястото.

6. Да се пресегна на вечеря, след дълъг и уморителен ден, през масата и да хвана ръчичката на малкия ми син, той да хване кака си, тя да подаде ръчичка на татко си и ние с него да затворим нашия малък семеен кръг и за мъничко да помълчим, хванати за ръце.

Бърди, Албена, Валери, Тони, Иво и Юрий ваш ред е.

сряда, 22 юли 2009 г.

Чисто и просто...

Бат Бойко може да е убиецът на БСП, защото е партиец.

Поколението, което днес е на възраст, подходяща за сериозна политическа кариера в България е било в активна възраст по време на соц.-а и хората са играли по правилата на играта. Всеки, който е имал планове за бъдещето си е вървял по каналния ред: комсомолски секретар => партиец => кариера. За много от тези хора последната стъпка е била провалена, заради преврата на 10 ноември 1989г.

Доста години партийната книжка беше петно в автобиографията на кандидат политиците. Единственият мислим начин да направиш политическа кариера, без да трябва да се извиняваш и горко разкайваш за партийния си билет, до сега беше БСП - Партията майка.

Бойко, с официално развяваната автобиография, в която гордо, гордо пише, че се е отказал от пагоните си, но не и от партийната си книжка, и с назначението на бивш партиец за председател на Народното събрание, се явява алтернатива за развитие на партийните кадри на БКП извън БСП.

ГЕРБ може да затрие БСП. И отговорните другари са го разбрали. Извадили са тежката артилерия - страховете на хората си, за да се консолидират. Това обяснява цялата им предизборна кампания и лудите пари за изрелските PR спецове. Днес социалистите, от парламентарната трибуна, до кварталното партийно клубче, плашат "нашите другари от нашата партия" с "Лустрация", "Ревизия" и "Дамгосване", точно както Доган плаши с "Възродителен процес", в отчаян опит да се спасят.

Парадоксалното е, че спасението за БСП е силна Синя коалиция.

вторник, 21 юли 2009 г.

Време е да помислим

Преди три месеца започнах този блог с тайната надежда, че чудото е възможно и с твърдото убеждение, че от всеки един от нас зависи дали то ще се случи. Нещо голямо се случи, наистина. Време е, както казва Радан, да помислим точно какво.

Доган загуби изборите. Спечели ги силният на деня, който към лето Господне 2009 се казва Бойко Борисов. Бях в изборна секция, видях и чух хората, които избраха ГЕРБ без да чуя и една добра дума по адрес на тази партия или на лидера й. Опашката тихо роптаеше срешу Доган, "мръсните комунисти" и техните близки роднини от женски пол. Бойко има гласувано безусловно доверие да разкара БСП и Доган, но всяко друго негово действие ще се гледа под лупа. Отприщеният политически разговор неизбежно ще се върти около него, заради колоритната му биография и съмнителния му антураж. Той е идеалният спаринг партньор за трениране на критични граждански рефлекси и създаване на активно гражданско общество. На негов гръб ще трябва да обясняваме основни механизми на демокрацията, отношенията между институциите и най-вече - какво е редно и какво не е, какво е добро за обществото и какво е обикновен болезнен нарцисизъм. Надеждата е, че заедно с обществото ще се учи и самия Бойко Борисов.

На политическата сцена се явиха един милион допълнителни избиратели. Грешно е да се мисли за тези близо един милион души като за леви или десни. Това са хората, които Доган разбуди със звучен шамар от нездравия сън на безпаметното безвремие, и които трябваше за седмица да наваксат пропуснатите осем години политически живот. В този момент Сините не бяха разпознати като сигурния път към победата над Доган и комунисите, а може би и наистина не бяха. Вълната ГЕРБ всъщност е само вълна анти Доган/БСП, точно както първата и втората сини вълни от митинга на Орлов мост и зимата на 1997 са били просто вълни анти БК(с)П. Избирателните вълни не означават политическо обвързване и принадлежност към дадена политическа алтернатива, каквото и да си мисли победителят. В момента виждаме как Бойко Борисов пада в този капан. Време е Сините да осъзнаят, че те от години вече са в него и да отстъпят място на победителя.

ГЕРБ разби монопола на Сините върху антикомунистическото говорене. Templar писа, че партията на Бойко Борисов е основен наш конкурент в дясно. За мен ГЕРБ е основен наш конкурент в антикомунистическото говорене. Тепърва предстои да видим дали леви или десни ще се действията им, а и малка част от избирателите ще обърнат внимание на поведението им в тази коодринатна система. В момента в общественото съзнание Бат Бойко е предпочитания антикомунист, въпреки че е имал партийна книжка или пък точно заради това. Ако след говоренето ГЕРБ не продължи с антикомунистическо поведение, в ускорени срокове ще го сполети съдбата на НДСВ. В България има силно, но задрямало мнозинство, което избор след избор търси кой да го представлява.

Срещу какво се надигат вълна след вълна? Надигат се, когато механизмите на функциониране на обществото излязат извън границите на общоприетото за търпимо. Когато е очевидно, че всички сме равни, но има и "по-равни", за които правилата не важат. Когато длъжностите се раздават заради партийна вярност или шуро-баджанашки връзки и когато кадърността няма никакво отношение към позицията ти в службата и в живота. Когато конкурсите се правят за определени хора и фирми. Когато статуквото болезнено заприлича на познатите ни от преди 1989г. порочни "комунистически" практики. Близо два милиони души категорично отхвърлят за трети, а някои и за четвърти път, тази порочна ценностна система и изкривеното общество, което създава тя. Но избраниците им всеки път се провалят в изграждане на алтернативния обществен модел.

Имаме нужда от визия за общото ни бъдеще в България. След трайния консенсус каква не трябва да бъде България, е време да кажем каква искаме да бъде и да помислим как да я превърнем в страната на нашите мечти. И днес пиша в този блог с тайната надежда, че чудото е възможно и с твърдото убеждение, че от всеки един от нас зависи дали то ще се случи.

(следва продължение)

Още размисли по темата от Templar и Тодор Сантов.

неделя, 12 юли 2009 г.

Честит празник, Руми!

Седмица след изборите цялото семейство празнува. На този ден, преди шест години за първи път прегърнах дъщеричката си. Помня колко невъзможно мъничка беше - точно колкото книгата, която носих с мен в Шейново. Помня как ми я даваха на всеки три часа в малко легълце на колелца и как всеки път тя беше мъничко по-голяма и още по-хубава. Помня изписването й от родилния дом и вълнението, когато татко й пое бялото вързопче нов живот. После дойдоха безсънните нощи, първата усмивка на четирдесетия ден, прощапулника на първата й годиника, морето, изборите за Президент, яслата, новата къща, рожденият ден на терасата, новата работа, балета, другото море с кака Ники, първите евроизбори, невъзможно мъничкото й братче - точно колкото книгата, която носих с мен в Шейново.

Помня как го прегръщах минути след като се роди. Помня креватчетата на колелца и първата му усмивка още в първия му ден. Помня как всеки път, когато ми го даваха той беше малко по-голям и още по-хубав. Помня изписването му и вълнението, когато татко му пое вързопчето нов живот и го показа на кака му. После дойдоха безсънните нощи, усмивките ден след ден, победата на Маргарита за "малък хмет" в Средец, детската кухня, прощапулника на първата му година, бавачката, работата, махането на спомагателните колела, сбърканата приказна торта и спасяването на рождения ден, Боровец, градината, балета, ангийския, Дядо Коледа, снежният човек, протестите пред парламента, пързалките в парка, тържеството за Лазаров ден в градината, новото малко колело със спомагателни, къщичката и зайчетата на тортата за рождения ден, изборите за европарламент, латино концерта в зала "Христо Ботев", откритите уроци по английски, математика, български език, тае-куон-до, концерта в Операта и огромната роза, която стърчеше над главата на момченцето ми, когато се качи на сцената, за да я подари на моята прекрасна балеринка, пробите на роклята при баба, парламентарните избори, маратонките с колелце, лунния пясък с формички на феички, тортата за принцеси и дългата розова рокля. И всеки път, когато ги погледна, децата ми са станали мъничко по-големи и още по-хубави, а ние с татко им - само мъничко по-големи. Заедно сме по-добри.


Честит рожден ден, Руми!

Пожелавам ти здраве и щастие, смелост да мечтаеш и сили, да сбъднеш най-смелите си мечти!

С обич
мама

събота, 4 юли 2009 г.

Скъпи приятели

Скъпи приятели, утре е първият ден от остатъка от нашата борба. Всеки глас утре ще добави и подсили позицията, от която ще продължим вдругиден.

Обществото болезнено излиза от летаргичното си чалга небитие. Първите признаци са налице в цялата страна - разговорите по кръчмите, самоделните плакати по спирките, "розовичките" доработки на билбордите на Яне Янев, шумните агитки на площадите, метнатите яйца по време на телевизионните дебати, плакатите, лепенките, разветите от балконите знамена и най-вече - хората с вдигнати очи.

Промяната вече започна. Първата победа срещу статуквото вече е наша!

И независимо дали в понеделник сутрин се събудим окичени с лаври или опърпани и наранени, не трябва да забравяме, че пътят тепърва е пред нас, че държим собствената си съдба, съдбата на децата си и съдбата на страната си в ръце, и че от неуморните усилия на всеки един от нас зависи да заживеем достойно в благоденстваща, уредена държава, която с гордост ще завещаем на децата си. Няма да стане с едни избори, няма да стане с един мандат, няма да стане, ако приберем тоягата. Но ще стане, скъпи приятели! Ще стане... защото ние ще го случим.

понеделник, 29 юни 2009 г.

Алтернатива има...

Алтернатива има - алтернативата сме ние с теб.

Добре де, може да вземем и Костов. Ние си знаем, че няма да стане с едни избори, няма да стане с един мандат, а той да си знае, че този път няма да приберем тоягата.

Алтернатива има

Депутатите за ваши слуги, а не слуги на Доган. Законът е над всичко, законодателната власт е върховната власт. Всички сме равни пред закона.

Проектите трябва да се печелят от най-способните, знаещите и можещите при честни и открити конкурси, за да се изпълняват качествено, да създават работни места и да подобряват живота ни.

Трябва да бъдат наложени европейските правила в България, за да си върнем честта, достойството и доброто име пред себе си и света.

Не стягайте куфарите, борете се за добруването си тук и сега! Не позволявайте да ви използват, не позволявайте да ви унижават - бъдете достойни, свободни граждани. Не позволявайте да подменят волята ви, не продавайте бъдещето си и бъдещето на децата си. Вземете в ръце собствената си съдба и съдбата на страната си!

Властта е във вашите ръце - вие избирате. Вашият глас ще определи управлението на станата. Вашият глас ще определи дали ще има ред и справедливост, морал и честна игра. Вашият глас в деня на изборите и вашият глас всеки ден след това!

Алтернатива има - алтернативата сме ние с теб.

неделя, 28 юни 2009 г.

 



събота, 27 юни 2009 г.

Ако не ти се ръкопляска, гласувай!

Половин милион души нямат право да избират дали да ръкопляскат на Доган. Четири милиона и половина все още имат. Ти имаш!



Ако не ти се ръкопляска, гласувай!

събота, 20 юни 2009 г.

Петър Димитров: "Гласувайте за десницата"

Не ви се вярва...? Вижте с очите си.

Моля, колеги, в 50 секунди видео от официалния телевизионен диспут на парламентарните сили по БНТ на тема "Как ще излезем от икономическата криза".







А каква тръпка е да си в студиото по време на дебата, ще разкажа утре.

сряда, 17 юни 2009 г.

Кампания за почти 6 годишни

Дъщеря ми е на почти шест и с нея вече обсъждаме сериозно нещата от живота - може ли да стане фея, когато порасне; може ли Неда да не й е приятелка към обяд, но как след закуска отново си станат най-най-най-добри приятелки; има ли какво да научи нейната съвършена мама от една обикновена госпожа в градината; дали издърпването на кончето от ръцете на братчето й е допустимо, ако с другата ръка му тика количка; дали не можем да се преоблечем и да идем два пъти да гласуваме, за да стане Маргарита от "малък хмет, голям хмет"; колко е безброй и шестдесет и три и хиляда; защо големите си говорят сърдито, когато се опитват да се разберат; как печели пари Сънчо и колко дълго живее.
Светът е много интересен и пълен с изненади, когато си на почти шест.

Днес реших да я разпитам как според нея да спечелим изборите. Тя се замисли малко и абсолютно уверено каза: "Ами ние убеждаваме някой и го молим и той да убеди някой, после ние убеждаваме още някой и убедения убеждава още някой и ги молим и те да убеждават и така... и после печелим."

Ясно е, че от моето гардже по-хубаво няма, но ако някой не е разбрал, да кажа защо - първо на почти шест вече разбира, че ако иска да се случи нещо, то трябва сама да направи нещо по въпроса, второ - има подход към хората и знае вълшебната думичка "моля".



Моля ви, ако вече сте убедени, че си струва усилието да се борите за щастието си, да вземете собствената си съдба, съдбата на децата си и съдбата на страната си в ръце, убедете още някой и помолете и той да убеди още някой и така... и после печелим.

Успех на всички ни!

вторник, 16 юни 2009 г.

Времето е в нас...

Нещо се променя бавно и полека пред очите ни.

Плахо зададените неудобни въпроси в началото на май днес вече са публично освиркване. Недоволството излезе от университетските зали в София, премина през централните улици на Пловдив, за да стигне вчера до стадиона във Варна. Това, което беше немислимо преди месец, днес е факт. Нещо се променя неусетно пред очите ни - бавно и полека се променяме ние.

Къде ли ще сме след още месец? А след година и половина?

И както е казал Левски: "Времето е в нас и ние сме във времето.
То нас обръща и ние него обръщаме."
Къде ще сме зависи от нас.

сряда, 10 юни 2009 г.

Изнанада!

За всички, които нямаха нерви да гледат пресконференции на политиците и да следят числата на ЦИКЕП (каквото и да беше това), ето какво стана ясно в неделя посред нощ:



Изненадани ли сте?

вторник, 9 юни 2009 г.

Bulgar точка bg

Няма да стане с едни избори. Няма да стане и с един мандат. Няма да стане, ако приберем отново тоягата.


Много работа ни чака... Много!
Но има надежда и тя е синя.

събота, 6 юни 2009 г.

 



Уважаеми читатели, скъпи приятели,



Днес моля за прошка за вербалния си екстремизъм, но както е казал Seth Godin: "If you're not upsetting anyone, then you're not changing the status quo", а ние имаме статукво да сменяме, нали?

Възпитана съм да уважавам уникалността на всяка личност, да признавам и защитавам правото на различно мнение и ценя личната си свобода и свободата на останалите. От години се опитват да ни претопят и превърнат в сива, безразлична и безкритична маса. Този блог е моят начин да се противопоставя на обезличаването. Този блог и гласуването.

Моля ви, утре (7 юни - неделя) отделете 20 минути и идете да гласувате за листата на мечтите си или за най-малкото зло - няма значение. Упражненото право на глас ни дава морално право после да търсим сметка. Само като търсим постоянно сметка за всяко действие или бездействия можем да сменим статуквото, иначе сменяме само лицата, а ние имаме статукво да сменяме, нали?


С най-топли чуства!
Валя



петък, 5 юни 2009 г.

Зелени, но как?

Помните ли тоталния провал на протестите през януари, разпиляната обществена енергия, провалената възможност да се отървем от Станишев и Доган още тогава? Помните ли пълната неадекватност и комплексарщина на организаторите, които ден след ден, посред най-жестоката газова криза в историята ни, успяваха да изгонят нови и нови хора от площада? Помните ли полицейския произвол на площата и униженията в РПУ-тата, а починалия арестант?

Няма значение какво помним с вас, според ПП "Зелените" януарският протест в бил успех! Успех, защото е довел до приемането на закона за спиране на заменките. Нищо, че провалиха всичко останало, нищо, че дори законът не струва и че заменките продължават, нищо - Зелените успяха! Да ни е честито!

Зелените продадоха протеста за един калпав закон. Най-лошото е, че до ден днешен не разбират какво всъщност направиха. И ще го направят пак на изборите, като пропилеят гласове против управляващите и по този начин им ги подарят. Точно както януари им подариха остатъка от мандата и възможността днес нагло да го наричат "успешен" и да се натискат за още от същото.

Няма спор между Зелени и Сини - природата ни трябва да бъде защитена, трябва да се сложи край на заменките, трябва да спре презастрояването, трябва зоните Натура 2000 да отговарят на европейските критерии, а не на местни феодални интереси.

Голямият спор е в това как:


Зелените ще спират с живи вериги багерите един по един. Сините ще наложат върховенство на закона и правов ред в държавата.

Зелените ще слагат точки и запетаи пред Парламента. Сините ще пишат законите вътре.

Зелените ще свирят с тарамбуки под незаконния лифт на Станишев. Сините ще възстановяват щетите от това управление.

Зелените ще се събличат, за да искат слънчеви електроцентрали. Сините ще вадят иконимиката от кризата.

Зелените ще се потупват по рамото след поредния "успешен" flash mob. Сините ще гарантират свободата на словото и правото на протест.

Зелените ще останат чисти и неопетнени от политиката. Сините ще свършат мръсната работа да разкъсат връзките между мафията и държавата.

Болното ни обществно днес нямам нужда от чиста изворна вода. Имаме нужда от хирург, който да поеме отговорността и да си свърши работата!

Заради всичко това ще гласувам за Сините!
И заради още много неща!

сряда, 3 юни 2009 г.

Що е то блогър на живо?

Вчера за първи път в живота си бях на среща на блогъри. Много приятно събиране - неформално, освободено. И за първи път срещнах блогърите, които от години чета. Опасно племе, да ви кажа!

Първо прави впечатление, че блогърите са предимно млади мъже, които не закъсняват за среща. Второ - че са доста добре издокарани, сдържано, с вкус и без никакви залитания, някак разумно. Когато трябва да избират къде да седнат предпочитат местата с добра видимост, но не на първите редове.

Разговорът вървеше много леко, без неловки паузи и напрежение. Всеки го насочваше в посоката, която го вълнува спокойно, уверено и ненатрапчиво. Въпросите бяха директни и откровени, отговорите - също. Свободата за тях е начин на мислене - излъчват я когато говорят, когато спорят, когато вдигнат очи и срещнат погледа ти. Умни са и го съзнават. Делови са - не обичат празни приказки и губене на време. Имат ценни идеи и държат на тях. Опасни са, защото не се страхуват. И непрекъснато пият кафета!

Срещата беше по покана на Надежда Михайлова. Тя добре се вписа в средата. Беше най-добрия външен министър, на път е да стане добър евродепутат, може би някой ден от нея би излязал приличен блогър - по параграфа за свободата и кафето е готова.

вторник, 2 юни 2009 г.

Време е да извадим тоягата

"В един грозен и злочест свят и най-богатият човек не може да си купи друго освен грозота и злочестина." Това ми каза днес Бърнард Шоу от късметчето към кафето Лаваца и ме натъжи, и ме накара да се замисля.

Ние си знаем, че живеем в грозен и злочест свят и се опитваме да се спасим от него. Дори тези, които все още живеем в България всъщност сме фактически емигранти - не четем вестници, не гледаме новини, не се интересуваме от обществения живот, опитваме се с всички сили да се справим без досег с българската действителност, а когато ни се налага, стискаме носове, потапяме се в смрадта и после бързаме да забравим унижението си. Усилията ни да се спасим поединично ни провалиха като общество. В България общество няма, да не говорим за активно гражданско общество. Няма обществено мнение, с което някой да се съобразява, няма обществена нетърпимост към безобразията, които ни случват ежедневно самозабравилите се некадърници и мафиоти на Доган и Станишев.

Кучето скача според тоягата. Време е да извадим тоягата и да си върнем държавата. Няма да стане с едни избори. Няма да стане и с един мандат. Няма да стане, ако приберем отново тоягата. Това беше голямата грешка след победата 1997г. Този път - не. Имаме много работа - имаме да градим общество, там където днес е ориенталски чалга-бардак.

Уважаеми дами и господа от Синята коалиция,
В края на тази седмица ще гласувам за Вас, но това не е празен чек. От Вас очаквам конкретни действия - очаквам да върнете не само доверието на Европа, но и доверието на българите в България. Очаквам да започнете градежа на правова държава на територията на страната ни. Очаквам да наложите европейските правила, въпреки съпротивата на мафията отвътре и на Русия и Турция отвън.
Вие можете да разчитате на пълната ми подкрепа, докато вървите по този път и активната ми съпротива, ако се отклоните. Този път, ние - вашите избиратели - няма да приберем тоягата. Искрено се надявам, че заедно с Вас, през следващите десетина години ще успеем да вдигнем България на крака и да я превърнем в просперираща, модерна европейска държава, с която децата ни да се гордеят.

Уважаеми съмишленици,
Ако искаме да живеем тук, нямаме друг избор, освен да успеем. И тук не говоря за успеха на Синята коалиция - тя е само инструмент - говоря за нашия успех да съградим България такава, каквато я виждаме в мечтите си. Ние отдавна сме взели собствените си съдби в ръце. Време е да поемем личната си отговорност за просперитета и благоденствието на България.
Няма да е лесно, но ние можем!
Валентина Иванова

неделя, 31 май 2009 г.

За какво е време?

Че е време - време е - но за какво?



С най-добри благопожелания и благодарности към всички замесени!
Валя

събота, 30 май 2009 г.

Вземи съдбата си в ръце!

Има една единствена безотказна рецепта за щастие - вземи съдбата си в ръце. Как...?

Първо - трябва да вдигенеш очи. И тогава ще проумееш, че не е редно улиците да са разбити, не е редно от електрото да те рекетират, не е редно вноските по кредите да растат месец след месец и да те премазват, не е редно ходенето на зъболекар да е лукс, не е редно личният ти лекар да е диспечер, не е редно да те е страх за детето ти, докато е на училище, не е редно да има неща, които не са за по телефона, не е редно законите да важат, но само за някои, не е редно Партията да се е сраснала с държавата, а държавата - с мафията и да те мачка!

Второ - трябва да си помогнеш сам. Резултатите от изборите на 7 юни и 5 юли ще определят живота ти с години напред. Направи си сам кампания - полуляризирай стайтове и клипчета, сложи знамена и плакати на балкона, агитирай съседи и колеги, скрий личната карта на баба си, прати децата цял ден при червените си лели със специална заръка да не излизат от вкъщи, стани приятел на Синята коалиция и заяви подкрепата си пред камерата в щаба на ул. "Парчевич" 25 някой ден след 17:00, пиши в блога си или направи нещо уникално, неповторимо и невероятно въздействащо, което само ти можеш!

Тази кампания е твоя - ти решаваш!
Време е за теб!

вторник, 26 май 2009 г.

Къде са свестните мъже?

Днес получих лично писмо от най-известния мъж в България, кормчията на държавния рул, главата на изпълнителната и по пратийно съвместителство - законодателната власт, Рицарят на книгата, Защитникът на българските интереси по света и у нас, Мъжът с главно "М" - Сергейчо!

"Здравей, искам да те поканя в моята страница във Facebook, където можем да се срещнем и да си поговорим за важните неща в България. Ако се интересуваш избери този линк.

Сергей Станишев - sergei@stanishev.bg"


Г-н Пич!
Моля извадете си ръцете от джобовете, когато говорите с дама, спреде да лапате мухи, оправете стойката! Не Ви ли е срам Вие да носите розите, а бедното момиче чадъра? Нямате ли елементарно достойнство и уважение? Какъв Мъж с главо "М" сте? И ако обичате, обръщайте се към мен на Вие, имам огромното удоволствие да не Ви познавам. В чалга-бардака, който управлявате, може да карате през просото, но в европейска България - не.
С неуважение!
Валентина Иванова

Скъпи дами, след дълго и мъчително отсъствие, отново сред нас са свестните мъже! Изборът е Ваш!
11:11 - make a wish!